....Изненадaa! в любимото блоКе,всеки ден, има Изненадии!!))
поне ,за мен, остава така...

Най-старата цивилизация в света – Шумерската – в междуречието на Тигър и Ефрат, V-ІІІ хилядолетие пр.н.е., е рожба на българската активност и умения. Но това никой по света не го казва. В глинените плочки, от които е разчетено шумерското клинописно писмо (от С. Крамер) е посочено, че страната е завладяна и уредена от „черноглавите“. Те не са били семитски племена, придошли са от северните високи полета и са внесли от там своята по-висока култура. Едно от основните значения на думата „бълг-ар“ е “ черна-глава“, което идва от „вълча-глава“. Праотците на българите са почитали вълка.

В борбата за оцеляване в жестокия първобитен свят, в лова, заради ловните умения които те наблюдавали в едни от най-големите си врагове-хищници, опитните нощни ловци – вълците, те започнали да ги почитат и уважават, както и да ги изучават и ги използват. Отначало иделците наричали вълка маг (мак, мек, мог), но след опитомяването на кучето от вълка, започнали да наричат вълка – магол (”маг – цар”), а опитоменото куче – емек или оймек („домашен вълк”). Като променили представите си за вълка от зъл дух, те започнали да го считат за добър дух-алп, праотец и защитник и го избрали за свой племенен тотем, който разнасяли навсякъде. Дошлите до нас имена на вълка са: Магол, Бълг – Черния (оттам „черноглав„), Тъмния, тъй като вълкът бил „нощен ловец“, т. е. „носещият победа“. Това е духът на победата –„Баръйн-Самъйр”.



След като най-великият хон-български император Атила в средата на V век подчинил почти целия известен свят, се утвърдил българският култ на духа на бурята и воинската слава Баръйн-Самъйр, защото той по заповед на Тангра (Бог), дарил Атила с меча на победата. Поради това на запад членовете на военните съсловия получили названието „баръйни“ („барони„), а на изток „самъйри“ („самураи„). В руски думата баръйн, барин, барина (господар,-ка, аристократ) идват от същия корен.
Денят на Българската държавност, Празникът на Таргиз е 22 юни!
Празник на всички българи по света.

На тази дата през 14953 г. пр.н.е. е основана първата Българската държава Идел. Тогава биркамът (върховният жрец) и вожд на племето българи Карт Джам Кавес Зияджи – Таргиз постановява на брега на река Арджан, или Болгар-Идел (Волга) първата племенна организация на българите, т.е. на държавата „Идел“ („Седем-племена“ = „Ид-ел„).

Датата 22 юни 14953 г. пр.н.е. на събитието е фиксирана в родовата памет на древните българи, предавана от поколение на поколение и става известна днес от едно честване в Поволжието през 1184 г., описано в българските летописи (Забележка: почти цялата терминология от древността ни е на трек-български език /български тюрки/, употребяван тогава във Волжска България):

Великият цар на Волжска България Габдулла Челбир Масгут (1178 – 1225 г.) твърдял, че Булярската война (по негово време) е била спечелена за него от военните му командири Гуза и Наби. За да отбележи подвига на Наби, Габдулла Челбир разпоредил Празникът на българската държавност – „Празникът на Таргиз“ да започва с шествие в Алабуга на 15 юни и да завършва във Велики Болгар на 22 юни всяка година. Царят е знаел, че на 22 юни 14953 г. пр.н.е. (по българското летоброене, което е сложно и в публикуваните летописи е изчислено и приравнено към християнското летоброене), по нареждане на биркама и вожд на древното племе Карт Джам Кавес Таргиз Зияджи, на това място на брега на река Волга от българите е било положено началото на първата им обществена структура на Земята. Това се е случило в епохата на енеолита-халколита и след отминаването на ледниковата епоха (социалните процеси и трудови постижения в Поволжието и Приуралието са се случили по-рано от други места).

Зияджи е утвърдил рода Дуло, който е получил началото си от Джам Иджик, за царска династия на българите. По него са избирани владетелите на българите, докато съществуват български държави
 през Средновековието. В китайската история едно от най-мощните племена на нашия народ, съсед на Хунската империя и на Китай са Големите Юечжи (по името Зияджи) – тохарите или масагетите.

В утрото на 15 юни 1184 г. Цар Габдулла Челбир, съпровождан от 30 хиляди галими (свещеници и учени), емири, бекове, бахадири и саварчии (председателите на търговско-занаятчийските дружества), преминал от левия тамтайски бряг на река Агидел (Кама) на алабужския (десния бряг на Кама), където били посрещнати и разположени на прекрасната поляна Ландум („Змийска поляна„) на отрупаната с ястия върху дастърхани (ленени покривки) 30 хиляди най-добри граждани на Алабужския улус (окръг) начело с коменданта Наби. Самото свещено-почитано име на поляната и бивше име на Алабуга (днес Елабуга), давало надежда за покровителство от Небесата. Край реката е бил разположен древен карамадж (българско светилище) и известната, която и днес се издига, Бяла кула на прорицателя, до който се допитвали всички владетели в Евразия, подобно на Пития в Делфи в древна Гърция, включително известните цар Дарий (Даграй) и Александър Македонски.

[Във връзка с този празник и с това място е интересно е да се допълни, че алабужките българи помнят, че преди хилядолетия (ІІ хилядолетие пр.н.е.) техни деди са завладели острова, отвъд Арджан или Балта дингез („Българското море, Балтийско море“), който нарекли Улуг Бурджан („Велика България“ – т.е. „Велика Британия“ днес) и с името на тая огромна поляна на подобно място край пълноводната река Тамтазай или Тамта-су (Темза), издигнали своето селище Ландум (Лондон)].


В държавата Самар, в Междуречието, е нямало естествени планински върхове с вид на пирамида, където българите да изповядват култа към Бога на слънцето и започнали първи да изграждат в Шумер изкуствени планини – стъпенчатите пирамиди, зикурати. Много скоро в пределите на Шумер била включена и страната Египет, където те приложили своята традиция и там в изграждането на пирамиди.

Думата за вълк – „маг“, „мак“ участва в множество исторически и географски наименования с български произход:

Страната „Магол“ – Монголия.

След завоюването на Агил от Билиш, той е дал името Македан на страната, т.е. „Вълчата долина“ – Македония. Това име напоследък нашумя много в политическите новини и спорове и наш известен историк, слугувайки на гръцките интереси гордо го обяви, че то имало чисто гръцки произход!? – Нищо подобно, то си е чисто българско! Името Бил-иш е вариант на Бъл-, Бул-, Бел- форми на „Българ“ и участва в племенното име билишци, или билсага (известни като пеласги), или бишатари, бащари, които са дошли в Агил (Балканите). От тук произтичат ред думи от района на Македония и Балканите, за чийто произход хората не се сещат, или не знаят откъде идват, но изобщо нямат никакъв гръцки произход. Ако някои твърдят, че имат тракийски произход, не грешат особено, защото траките са древни българи. Нарекли са се по името на почитания от тях алп Сабан Трек. Всъщност всички гръцки племена придошли в днешна Гърция, имат български произход.

Името на древната столица на Македония „Пела“ идва от Бел- (предавано през старогръцки език, където предностоящото „б“ се десоноризира в „п“). Думата за вътрешно море в старогръцки „Пелагос“ идва от Бел- и пеласги. Планината Беласица идва от Бел-, т.е. „Българица“. Старогръцкото название на планината Пирин – „Орбелос“ идва от „Ор“ = Ур-/ал/ (планина) и Бел-, т.е. „Българската планина“. Македонското име Филип на древен български е „Белебей“, т.е. „Българският вожд, цар“ и може да се спори, кое е първичното, защото някак си не е сериозна гръцката етимология за Филиппос = „Обичащ конете“, която гърците удобно са си съчинили?! А древното българско име на Пловдив е Белебейбул, т.е.“Градът на Белебей“ („Филиппополис“). Полуостров Пелепонес, Пел- < Бел-, а името на древния Пилос < пеласги (билсага), където е регистрирано довнесеното древно българско писмо, известно като „Пилоско писмо, линеар Б“. Името на първата българска столица на Аспарух Плиска идва от Билишкая, от билишци и т.н.

Примери:

Прародината на българите се явява Идел-Урал (Волго-Урал), Западен Сибир, Алтай, Памир, Казахстан и Средна Азия, която в дълбоката древност била наричана Ура или Туран, а по-късно Старият Туран. От тези простори през хилядолетията българите (под други имена) са се разпръсвали по цял свят. През ледниковата епоха дедите на българите се спасявали от студа в уралските и алтайски пещери и поради това възникнала тяхната почит към планините и пещерите. Прародителите на българите мислели, че Бог (Тангра) и духовете (алпите), са се появявали на върховете на планините и в пещерите при изгрева на Слънцето, а оттам са се получили названията „ас“ и „алп“, значещи „висок“. Думата „ас“ става едно от 50-те наименования на българите през хилядолетията, известни като народа „аси“. От нея идва названието на континента Азия, т.е. това наименование е равнознчано на България.

От „алп“ идва името на планината Алпи („Алъйп-тау“, „Високата планина„, наричана от етруските и римляните Юра т.е. Ура-л), както и едно от праисторическите гнезда на българите Алтай („Ал/п)тау“ – „Високата планина„). Затова храмовете и гробниците на вождовете и царете на българите били строени във вид на пирамиди, като символи на свещените планини и пещерни молитвени домове. Такива са открити със стотици на брой в Северен Китай, но са засекретени за да не се разкрива величието на древните българи и тяхното присъствие в Китай. Древните българските храмове във вид на землени пирамиди се наричали „кургани“, или „балкани“, във вид на гладкостенни пирамиди -“ег кепе“ (от тук името на Египет), във вид на стъпаловидни пирамиди – „теме“, гробниците – „май юлъй“ (от тук думата „мавзолей“) и т.н.

Думата „пирамида“ идва от българската дума „бурама“, или съкратената форма „бурма“. Думата „бурма“ означава и „осмоъгълник“, а днес е известна и като народното „болт, гайка“. Използва се и като синоним за „много умен човек, просветен, мислещ на осем“. Пирамидата и свещената мъдрост имат физическа, енерго-информационна, сакрално-магическа и теологически-философска същност и връзка, за които човечеството и космогонията все още търсят обяснения.
Не случайно древните българи са обявили своята държава точно на 22 юни, денят на лятното слънцестоене. Покланяйки се на Тангра (Бог на Слънцето) в зората точно
на този ден, те са давали най-висока почит и преклонение на Господ.


[Във връзка с този празник и с това място е интересно е да се допълни, че алабужките българи помнят, че преди хилядолетия (ІІ хилядолетие пр.н.е.) техни деди са завладели острова, отвъд Арджан или Балта дингез („Българското море, Балтийско море“), който нарекли Улуг Бурджан („Велика България“ – т.е. „Велика Британия“ днес) и с името на тая огромна поляна на подобно място край пълноводната река Тамтазай или Тамта-су (Темза), издигнали своето селище Ландум (Лондон)].



следва, 2 част..

Завладяване,и Култивиране на Близкия Изток, и Египет 

Автор:  Валентин Вътов - свтор на "Непознатата история на българите"

http://www.budnaera.com/201702f/17020662.html

Добре е да различим кое е вярно и кое - не чак дотам. Иначе са увлекателни за четене.
Не е лошо човек да се запознае с тях, но да не се опира прекалено на написаното :).
Това и сама ще го разбереш :).

В държавата Самар, в Междуречието, е нямало естествени планински върхове с вид на пирамида, където българите да изповядват култа към Бога на слънцето и започнали първи да изграждат в Шумер изкуствени планини – стъпенчатите пирамиди, зикурати. Много скоро в пределите на Шумер била включена и страната Египет, където те приложили своята традиция и там в изграждането на пирамиди.

От „алп“ идва името на планината Алпи („Алъйп-тау“, „Високата планина„, наричана от етруските и римляните Юра т.е. Ура-л), както и едно от праисторическите гнезда на българите Алтай („Ал/п)тау“ – „Високата планина„).