„Златните плочи на Харати“. Защо?
Ние, които бяхме изчели сериозно количество източна езотерична литература, с умовете си ще разбираме значението и благородството на понятия като Чиста душа или Любов, но едва ли ще ги усетим с цялата си душа. Ще ни липсва изначалната Божия искреност, защото сме свикнали да я крием дълбоко в себе си. Неволно и неосъзнато ще се укоряваме, че сме еволюционно непълноценни и от това ще ни стане още по-тъжно пред лицето на великата Шамбала.
Спомних си за Николай Рьорих.
Този велик пътешественик е копнеел да открие и
опознае Шамбала.
Никой не знае дали е успял.
Той самият мълчаливо отбягва този въпрос.
Когато започнах втория том, ми се струваше, че ще вместя всички експедиционни приключения. Но не бях преценил добре. Пишех, пишех… и изведнъж разбрах, че книгата няма да отговаря на основното изискване на жените — да се побира в дамска чанта. И се принудих да я разделя на две. Така „бившият“ трети том „Матрицата на живот на Земята“ стана четвърти и аз скоро ще седна над него. Дай Боже и той да не се раздели! Цялата бъркотия се породи заради ограничената по обем дамска чанта и необяснимата неприязън на жените към найлоновите торбички.
Втората книга нарекох „Златните плочи на Харати“. Защо? Ами защото от тях тръгва основната тайна на Шамбала. Прочетете я, скъпи читатели. Надявам се да ви е интересно. Тук няма измислици. Освен това моля да ме извините, че понякога в книгата ще се появяват тъжни нотки. Разбира се, те са неоснователни, тъй като експедицията завърши успешно.
За сметка на това пък всичко е искрено.
а,оттук започна и моето Пътуване към Шамбала )
[1] Ступа — основен религиозен паметник на будистка Индия, разпространен в целия източен свят. ↑
По онова време дори бях съчинил стихче за боклуджийската кофа, покрай която минавах всеки ден, отивайки на работа. Когато стигнахме до този ориентир, наистина видяхме две-три таксита, а в контейнера ровеха неколцина бедняци със сити, доволни и добри физиономии. Вече в таксито, наподобяващо ръждясала консервена кутия, продължих да се питам защо децата искрено вярват в съществуването на динозаври. Обикновено измислях, че има лоши (червени) и добри (зелени) динозаври. И че само при послушно дете може да долети добър зелен динозавър, да го качи на крилете си и да го отнесе в Шамбала. „А какво е Шамбала?“ — питаха те. „Страната на чудесата“ — отговарях аз.
Таксито прохърка, затресе се и ни задави с кълба дим.
— Дано бричката не се разпадне до хотела. Съвсем се стъмни — въздъхна Селиверстов.
Все пак стигнахме невредими. Шофьорът взе парите и усмихнат до уши, потропа по капака с умиление:
— Вери олд кар, бат вери гуд. (Много стара кола, но много хубава.)
Във фоайето на хотела бях забелязал кутия с надпис Tip box. На английски tip означава бакшиш. Изглежда тук не го взимаха скришом, а ни предлагаха да го пускаме в кутията. На дъното й лежеше копие на 100-доларова банкнота.
— Защо събирате бакшишите в кутия? — попитах един от администраторите.
— Ами — смути се той — понякога хората забравят.
Така им напомняме.
— И как е, върви ли?
— Слабо. В ресторанта няма нужда от напомняне,
там е по-добре.
— А келнерите делят ли с вас?
— Не. Казват ни сами да се оправяме. И ние се стараем.
— Поравно ли делите помежду си?
— Не, собственикът на хотела взима по-голямата част.
Той я дава на бедните.
— …?
— Сър, собственикът също ще стане беден.
— Как така?
— Сега той е много богат, притежава няколко хотела.
В Непал обаче вярваме, че богатите задължително ще станат бедни в следващия си живот.
— Тук обичат ли богатите?
— Обичат ги, много ги обичат.
— Защо? — искрено се учудих аз, твърдо убеден, че богаташите рядко са обект на всенародна любов.
— Хората изпитват състрадание към тях, защото те ще станат бедни. Освен това… — администраторът се замисли. — Богатите отделят от парите си за религиозни храмове и ступи. Те знаят, че ако даряват, през следващия си живот може да не станат бедни, а като нас — средна класа.
— Каква ви е заплатата?
— Шест долара, понякога осем.
— На месец?
— Да.
— Стигат ли ви?
— Е, как да ви кажа… не съм беден.
— А вие давате ли пари за религиозни храмове?
— Да, разбира се.
— Макар парите да не ви стигат?
— Оризът при нас е евтин.
— А месо ядете ли? — не се отказвах аз.
— Не малко непалци гледат кокошки. Аз също.
Когато колим кокошка, тогава ядем месо.
— Навремето, когато за първи път посетих Катманду, докато се разхождах в една тясна уличка, отгоре ме заляха с някаква зелена и воняща помия. Да не би това да е …
— Да, кокоши тор — усмихна се администраторът. — Непалците го размиват с вода и го изхвърлят на улицата.
Ами как иначе?
— А петлите кукуригат ли сутрин?
— И сутрин, и през деня.
— Значи и вие давате пари за храмовете, макар
че не живеете особено богато — недоверчиво произнесох аз.
— И бедните даряват, когато имат.
— Според вашата религия какви ще стават бедните
в следващия си живот?
— Богати.
— Сигурно ли е?
— Ами да.
— А религиозните служители не крадат ли?
— Малко.
— Откъде знаете?
— Така казват онези, които работят в храмовете.
— Значи все пак крадат?
— Съвсем малко. Те знаят, че ако крадат малко, в следващия си живот ще станат средна класа —
като мен, а ако взимат много, ги очаква бедността.
— Разбирам, че за вас храмовете и
ступите са изключително важни. Защо?
— Те правят хората добри, особено ступите — уверено отговори служителят. — Когато се доближиш до ступа, ставаш по-добър. Аз водя там децата си, за да пораснат добри хора.
— По какъв начин влияят?
— Чрез необикновените очи, изрисувани върху тях. Те така те гледат, сякаш те упрекват за всичко лошо, което си сторил. Не можеш да се скриеш от очите. Всеки непалец трябва да погледне в тях.
— Чии са очите, изрисувани върху храмовете? На човек?
— Не.
— На звяр?
— Не.
— На Бог?
— Не.
— Чии са тогава?
— Казват, че са очите на Шангри-ла.
— Шангри-ла не е ли Тибет?
— Казват, че там има страна, където живеят боговете.
— Шамбала?
— Вие, европейците, я наричате така.
— Не са ли очите на Буда?
— Буда също е дошъл от Шамбала. Пратили са го, за да научи хората как да строят ступи.
— Според вас какво е Шамбала?
— Ами не знам…
Сигурно е градът, където живеят боговете.
Извадих всички непалски банкноти от джобовете си
и ги пуснах в кутията за бакшиши.
Администраторът сведе глава.
— Тенк ю — каза той и се поклони.
Излязох на улицата, поразходих се и едва не се загубих. На връщане видях как един дебел бъдещ бедняк важно подкара мерцедеса си.
В хотела с нетърпение ме очакваха момчетата.
Излязохме на балкона да изпушим по цигара и Рафаел Юсупов попита домакинята:
— Непалците много ли ядат?
— Макар че са по-дребни от него — мисис Персис посочи грамадния Селиверстов, — понякога изяждат и повече ориз. Особено планинските носачи. И къде ли го побират?! А пък йогите и отшелниците минават почти без храна — по една-две лъжици ориз или по един картоф между многодневните медитации. Вие, лекарите, как обяснявате този феномен?
— Прекалено малко знаем за възможностите на човешкия организъм — въздъхна ерудитът Рафаел Юсупов.
— Според наше древно поверие — лицето на мисис Персис стана сериозно — човек може да съществува само с духовна храна. Божествената енергия заменя храната.
Помолих я да разкаже по-подробно.
— Зная, че Шамбала дава тази способност на хората…
— Шамбала ли?
— Да. Тя сама избира кого да дари с нея. Смята се, че за да я получиш, дълго трябва да съзерцаваш очите, изрисувани върху непалските ступи. Те гледат към Тибет и Шамбала.
— Кажете, мисис Персис, вярвате ли, че необикновените очи са причина хората у вас да са толкова добри? Вярно ли е, че само като ги погледнеш и ставаш по-добър?
— Е, не всички у нас са добри. Та нали…
не всички поглеждат към ступите.
Като се върнахме в хотела, дълго размишлявах.
Нямах търпение по-скоро да пристъпя към
изследването на очите....
със съкр...
..https://chitanka.info/text/5529-zlatnite-plochi-na-harati/3#textstart
https://www.facebook.com/Muldashev.bg/posts/221996117813782:0
обичам Оригинални/ и Голееми...нещаа)))))
на Червеното килимче..
недей снася запъртъци..като един виден Хистеричен КУкумяв..тук и там..
..като анонимна и подла.анадолска балалайка си
..знаем се..
и, кой ти е виновен за Глупостта,Бозата и лиготията) не съм аз..
аз съм Юлия,чичо)
поТемата,уви, нищоо,но лаладжиклъци..и конспирацийки..
по разни скрити плюванки,може...мишкии, и котки, без мишки,съшо така..
после,аз съм била двуполово,ТО..или тролица..?мили божкее.елаа, вече..))
живеете в катастрофално погрешен слайд, да ви светна...
....в празнота,съклет,и безумно очевадна, лепкава патетична.скукааа...
