писала мома,писала...пиша, и аз 
Аз, нищо..не искам...боже)
стига ми и това..да подлъжа, и дявола..
да, мога на воля,да пл"юя, хра4а, и лижа,
...и на Кръст,цялата Болгария,да обриша...
а, само,колкоо кофи помия,съмизсипала..
тъжноо гаснат нейде,онез 62 жълти фенера
с мътни, и ненужни никому..жалки фитила...
дали,момата,беше свястна,илибясна...
защото..нигде, и никуда, по Земята..
нея,никой  наяве, не пожела...

Джулия 
/ Варна, на кея..
 12 11 2020

щях да съм категоричен за кого-коя е писано. А сега - само предполагам на 99%. 62 книги, лелеее... Не е за завиждане!

препинателните знаци, че текстът прилича на цига-маци!

злобната ти и дребна, нещастна душичка...
амааа.. кофти карма ,лелЮ боссе
..засрами се, не се спираш!!!!!
куШке праздна, ти..лиСемерно ехидна
млък, и вън оттук, червей гладен..ще те повърна...

..и аз мога рима.. не съм го решила ))

че В. Станков бил в обида. Не бил поканен за рецензент на 62-та й. Какъв пропуск, като се има предвид речниковия му фонд за благословии и насърчения спрямо лит опити на приятели, в случая обещаваща по-етеса... Та това /само между нас/ бе полупокритото. Откритото е, че настоящата обещаваща, след 62-та, се колебаела дали да не отправи поканата си до yotovava. Да й удари едно приятелско рамо. Приятелите се поооддържат...