Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2020 11:01 - ...izbranoo..
Автор: fun1001 Категория: Тя и той   
Прочетен: 729 Коментари: 7 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
Една отделна реалност / Карлос Кастанеда...

10

На 30 май 1969 година се върнах да видя дон Хуан и направо му казах, че искам пак да опитам силите си във „виждането“. Той поклати отрицателно глава, засмя се и аз се видях принуден да възразя. Каза ми, че трябва да бъда търпелив и че моментът не е подходящ. Аз обаче твърдоглаво настоявах, че съм готов.

Той никак не изглеждаше раздразнен от досадните ми молби, но опита да смени темата. Аз не мирясвах обаче и го помолих за съвет как да преодолея своето нетърпение.

— Трябва да действаш като воин — каза той.

— Как?

— Човек се учи да действа като воин с действие, а не с говорене.

— Ти каза, че воинът мисли за своята смърт. Аз винаги мисля за нея. Очевидно това не е достатъчно.

Той явно кипна и цъкна с език. Казах му, че не съм искал да го разсърдя и че ако не ме иска тук, в дома си, готов съм да се върна в Лос Анджелис. Дон Хуан нежно ме потупа по гърба и каза, че никога не ми се сърди. Просто смятал, че знам какво означава да бъдеш воин.

— Какво мога да направя, за да живея като воин? — попитах аз.

Той свали шапката си и се почеса по слепоочията. Погледна ме втренчено и се усмихна.

— Ти обичаш всичко да се изрича, нали?

— Умът ми е устроен така.

— Не би трябвало.

— Не знам как да се променя. Затова те моля да ми кажеш точно какво да правя, за да живея като воин.
Ако знам, бих могъл да намеря начин да се пригодя.

Той явно намери в изявлението ми нещо весело.
Докато се смееше, ме потупа по гърба.

Имах чувството, че всеки момент ще ме помоли да си тръгна, затова бързо седнах на сламеника си, с лице към него и започнах да му задавам още въпроси.
Исках да знам защо трябва да чакам.

Той ми обясни, че ако презглава започна да се опитвам да „виждам“, преди да съм „излекувал раните“, получени в битката с пазителя, има шанс отново да го срещна, макар да не търся това. Дон Хуан ме увери, че никой човек в такова положение не би могъл да оцелее в подобна схватка.

— Ти трябва напълно да забравиш пазителя, преди отново да се отправиш в търсене на виждането — каза той.

— Как човек може да забрави пазителя?

— Воинът трябва да използва волята и търпението си,
за да забрави.
Всъщност воинът има само своята воля и търпение
и с тях гради всичко, което пожелае.

— Но аз не съм воин.

— Ти започна да изучаваш пътищата на магьосниците. Вече нямаш време за отстъпления и съжаления. Имаш време само, за да живееш като воин и да работиш върху волята и търпението си, независимо дали го искаш или не.
 

— Как един воин работи върху тях?

Дон Хуан дълго мисли, преди да отговори.

— Мисля, че не е възможно да се говори за това — каза той накрая. — Особено за волята. Волята е нещо много специално. Тя се появява мистериозно. Няма реален начин да се каже как човек я използва, освен че резултатите от използването и са поразителни. Може би първото, което трябва да направи човек, е да разбере, че може да развива волята. Воинът знае това и продължава да чака.
Твоята грешка е, че не знаеш, че чакаш своята воля.
 

Моят благодетел ми каза, че воинът знае, че чака и знае какво чака. В твоя случай ти знаеш, че чакаш. От години си тук с мен, но не знаеш какво чакаш. За средния човек е много трудно, ако не е невъзможно, да знае какво чака.
Воинът обаче няма проблеми. Той знае, че чака своята воля.

— Какво точно е волята? Тя решимост ли е, като решимостта на твоя внук Лусио да има мотоциклет?

— Не — каза меко дон Хуан и се изкикоти.
— Това не е воля.

Лусио само се глези. Волята е нещо друго, нещо много ясно и силно, което може да ръководи нашите действия. Волята е нещо, което човек използва например, за да спечели битка, която по всички сметки би трябвало да загуби.
 

Не исках да питам за нищо друго. Бях изморен и някак напрегнат. Страхувах се, че дон Хуан ще ме помоли да си тръгна и това ме тревожеше.

— Да отидем на хълмовете — каза той рязко и стана.

По пътя отново започна да говори за волята и се присмя на объркването ми от това, че не мога да си водя записки.

Той обрисува волята като сила, която е истинската връзка между хората и света. Беше много прецизен в доказването, че светът е всичко, което възприемаме, какъвто и начин на възприятие да изберем.
Дон Хуан твърдеше, че „възприемането на света“ води
до процес на разбиране на всичко, което ни го представя.
Това особено „възприемане“ се осъществява чрез нашите сетива и чрез нашата воля.

Попитах го дали волята е шестото сетиво.
Той каза, че тя е по-скоро връзка между нас и
възприемания свят.

Предложих да спрем, за да мога да си водя записки.
Той се засмя и продължи да върви.


/ следва 
 

 




Гласувай:
6



1. fun1001 - драги хай тех колега..дЖорката..
26.10.2020 11:08
виждам, че имаш мнооо ангажименти, но
ще се опитам да бъда..лаконична..
имам идея ,да сложа тук един аудио файл..
концерт за 10 щастливи Швейцарски крави...
...пряко, от 'нашата' ливада в JungFrau - Region Bern, Interlaken
само, моля те, недей, ме преследва, и НЕДЕЙ..да идваш. плсссссс!!!))))
знайми,коллко мноогоо си луутт
цитирай
2. fun1001 - ...утре, ще си..фотна, и
26.10.2020 11:17
смокинАта ))))))

...аз, лично... обичам да пиша, понякога..грешно, кеффи меее..
тва е характер, другото е..социума на ..учените мармалададжии/ без кавички)
заболя ме ..чисто новото..чееЙне @ ))
как се пише това, бре барин..

цитирай
3. vip661 - гледам, BAN за любимият kaliban ))
26.10.2020 11:28
сигурно откъм..истор. хабилитираните лаици..
майна..@
цитирай
4. milady - https://chitanka.info/text/2778/11
26.10.2020 11:41
ето го Кастанеда, за който няма търпение..
и, пише се воИн..ясно,нали )
цитирай
5. eva666 - още..../ https://eva666.blog.bg/drugi/2020/05/08/ima-i-drug-sintaksis-k-k.1709729
26.10.2020 14:40
.Воинът трябва да разбере как да бъде смирен на най-трудния път или той няма да има дори минимална възможност за успех под стрелите на неизвестното.

...Чувството за собствена значимост прави човека тежък, тромав и суетен.

За да бъде воин, той трябва да бъде лек и гъвкав.

Най-трудното нещо на света е да възприемеш нагласата на воин.

Няма полза да тъжиш, да хленчиш и да оправдаваш тези чувства, като си мислиш,
че вечно някой ти причинява нещо.

Никой нищо не прави никому, още по-малко пък на един воин.

Карлос Кастанеда//Пътят на Воина
цитирай
6. kossef - Воля...
26.10.2020 17:38
т.е. телеологочност /целеустременост/. За придобиване умения за контакт с видимото за сърцето, незримо за сетивата - приземно встрани от тях. Контакт с хилядолетните усилия за преодоляване Въпросите без отговор.
Т.е. воля за себепознание и знание спрямо безграничния свят, воля за директно "вмъкване в информационното поле" чрез нравствени усилия и постоянство по пътя на ненасилието навътре и извън самите нас. Воля за контакт, за добро или лошо, по-скоро - извън тези субективни категории - удавал се на малцина. Избрани. Затова: да оставим амбициите и да не си правим никакви илюзии.
Ала велик е Той и не е загърбил "съблазнените от красотата на света". Оставил им
е шанс да захранват емоционалния си дефицит било с намагнитващи овалности, с побъркващо напрегнати релефи, с потни джокинги по хоризонтите на въображението, удовлетворявайки или загърбвайки непреодолимото си его
в лъкатушения по просеките на неизбежната противорвчивост в гмежа на "единството и борбата на противоположностите". Кой каквото. И за което.
В безграничността на вариантите на Осъществяването, обаче, има за всички. И за тези дето ги мързи - дори да мислят...
Кастанеда, върху платформата на Съвремието, по забавен начин, като притчи, "вкарва" в съвременна терминология архаичното от свещените книги. Което отстои от нас... непреодолимо близо. Усещано, но едва поддаващо се. В пренебрежими
или предизвикващи погибел "количества". ТО - което не е десерт за угодници, нито е дар за наивници. Най малко е току-така досежно.
А какви и колко са препятствията към Него - знае всеки "омаян от Света". Комуто "не си струва да ЗАвързваш ремика на обувката му". Да си оди спънат. По Алабинска... Но хубавото, за да не е апокалиптично, е че по Алабинска шетат и готини мацета, и дръзки пичаги, а встрани неоново лъщят готини кръчми и какви ли не продавници на заблуди, самозаблуди... Т.е. за различните видове жабчета - колкото искаш гьолчета от пазара на Рациото. Ирациото е дълга, но и свястна тема за тези дето ЧЕТАТ. Нали, бисерче.
цитирай
7. fun1001 - знаех си аз, това, можем да го изсвирим и "на две ръце"..) точно,защото, е Ирационално
26.10.2020 18:40
Кастанеда, върху платформата на Съвремието, по забавен начин, като притчи, "вкарва" в съвременна терминология архаичното от свещените книги. Което отстои от нас... непреодолимо близо. Усещано, но едва поддаващо се. В пренебрежими
или предизвикващи погибел "количества". ТО - което не е десерт за угодници, нито е дар за наивници. Най малко е току-така досежно.
А какви и колко са препятствията към Него - знае всеки "омаян от Света". Комуто "не си струва да ЗАвързваш ремика на обувката му".
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fun1001
Категория: Тя и той
Прочетен: 1558511
Постинги: 1175
Коментари: 8883
Гласове: 1562
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031