НЕ ПУТАТЬ СИБАРИТА С ГЕДОНИСТОМ -

СИБЕРИТЕТ - КАКВО Е?

Когато разглезен човек започне да търси все по-изискани и изтънчени удоволствия в храната, развлеченията или сексуалния живот - това се нарича сибаризъм. Това е начинът на живот на сибарит. В днешния свят преследването на такъв живот не е просто популярно. Младежта използва всички средства за постигане на целта. Най-просто казано, значението на думата „сибаритизъм“ е празен живот, т.е.
Сибарит живее:

в роскоши;
в безделье;
за чужой счет. 

СИБАРИТ ПОД МИКРОСКОПА:
Егоист, Който Е "

в наше време думата "SIBARIT" е рядко срещана..
В разговорната реч тя не е популярна - можете да се спънете в нея, освен в съвременната литература. Тя беше разпространена сред руските класици, които често я използваха в своите произведения. Същата дума дойде при нас от древна Гърция.
В момента сибаритът е човек, който е разглезен, презадоволен, и живее в лукс.
Обаче по-рано това съществително име имаше различно значение.

ИСТОРИЯ: СИБАРИТИ ТОГАВА И СЕГА
Това определение характеризира отрицателните черти на личността, и е с неблагоприятен цвят. Често може да се намери в медиите

В съвременния смисъл,сибаритът е човек, който: е мързелив и не иска да прави нищо; харчи много пари за покупки; разлезен; егоист; не се отрича от удоволствията.

Това определение обаче е уместно само днес.
Всъщност тази дума дойде при нас от Древна Гърция ...

ИСТОРИЯ НА СИБАРИТЕ
В южната част на съвременна Италия през 720 г. пр. Н. Е.
е основана колонията Сибарис. Много бързо той се превърна в огромен и значителен търговски център, повече от 15 града се подчиниха на него, и всички влиятелни хора от онова време си сътрудничиха с него. Преселниците от тази колония се наричали сибарити.



Сибаритите получавали доходи от различни индустрии: добивали сребро, продавали вино, мед, отглеждали зърнени култури и отглеждали добитък. Търгуваха с крайбрежието на Мала Азия, в града бяха внесени най-скъпите платове, парфюми, багрила, метали и много други. Сибарис се развива бързо, броят на заможните хора расте всяка година. Те се отдадоха на различни смешки, всеки от които се опитваше да победи другия. Похваляването на собственото им богатство беше норма за тях. Сибаритите живееха не само по-добре от мнозина, но по съвсем различен за това време начин. Те живееха отделно от бедните, в елитния квартал на града, когато, както и в други градове, богатите и бедните можеха да се съберат на една и съща улица.

Сибаритите дори измислиха някакви щури закони за себе си. Например, имаше забрана за създаване на петли и присъствието на занаятчии в рамките на града, както виждате, за да не събудите господата рано сутринта. Поради преобладаващия нощен начин на развратния живот, те изнамериха уличното осветление, но не от добри и далновидни мотиви, а само заради собствения си комфорт. Но не само богатите господа живееха добре. Дори слугите и роби в Сибарис живееха много по-добре от много атиняни. Появата на сибаритите буквално извика за тяхното изобилие. Жените и мъжете, облечени в най-скъпите тъкани, носеха много бижута, изработени от благородни метали и различни камъни.






Много философи и писатели наричали жителите на Сибарис роби на стомаха си. Сибаритите дори имаха традиция да награждават със златна корона този, който подреди най-добрия, скъп и луксозен банкет за годината. Победителят е определен с общо избирателно право. Готвачите, които бяха изтънчени и измисляха все повече и повече деликатеси, получиха изключителни привилегии, които проправиха път към висшите слоеве на обществото. Дайърс тъкани се отърваха от определени данъци. Всичко достигна до такъв абсурд, че някои философи пишеха: „в страната на глупаците дори коне танцуваха под звуците на флейта“. И това също е вярно.

Имаше слухове и легенди за свободата на морала на сибаритите, защото за останалите гърци техните свободи и навици не бяха просто шокиращи, а неприлични. По този начин обаче колонията е живяла само двеста години. През 510 г. пр. Н. Е. Сибарис започва война с Кронт и е победен. Два месеца след победата, когато градът вече беше разрушен, кротоняните взеха реката до нея и я заляха. Цялото богатство и лукс на жителите на колонията е било погребано под вода.

Те се опитаха да съживят колонията няколко пъти. Последният опит е направен приблизително 70 години след заливането на Сибари. Това не означава, че тя е била успешна. Панегръцката колония, която първоначално имаше име, свързано с хора с богатство и лукс, бързо беше преименувана. Съществуването на града завършва през 204 г. пр.н.е. По време на Пуническите войни Сибарис е на страната на Ханибал и е укрепена, но не за дълго. Той беше разкъсан на парчета от войници, а жителите на града бяха преместени в Кротон. Малко по-късно на мястото на бившата колония се появи още една, чието име остава дълго в историята и символизира богатството - Копие. Думата сибарит стана домакинска дума.

Мнозина писаха за Сибарис, включително Херодот. Носеше се легендата за хората-сибарити, които бяха наказани за своя начин на живот, те бяха описани за това в древна литература в различни жанрове. Археолозите и историците потвърждават, че сибаритите са живели много по-добре, по-богато и по-луксозно от другите гърци.

СИБЕРИТЕТ - КАКВО Е?
Когато разглезен човек започне да търси все по-изискани и изтънчени удоволствия в храната, развлеченията или сексуалния живот - това се нарича сибаризъм. Това е начинът на живот на сибарит. В днешния свят преследването на такъв живот не е просто популярно. Младежта използва всички средства за постигане на целта. Най-просто казано, значението на думата „сибаритизъм“ е празен живот, т.е. Сибарит живее:

Много хора наричат сибаризма качество на личността.
Такива хора не са непременно богати. Да живеят така е тяхната нужда.
Те не искат друго.

Някои хора объркват понятията „сибарит” и „хедонист”.
И нищо чудно, защото хедонистите са хора, които се стремят да извлекат най-доброто от всичко, това се отнася до духовно, естетическо или дори сексуално удоволствие. Изглежда, понятията наистина са сходни, но в хедонизма няма нищо лошо. Тези хора постигат целите си честно, без да нарушават правилата и границите на приличието. От друга страна сибаритите са готови да получат своето на всяка цена; те се определят от егоизма, което не е присъщо на хедонистите. Тези определения предполагат само една единствена цел на човека. Но ако хедонистите работят за постигане на най-доброто от всичко, не им минавайте над главата, не се обмисляйте с другите, тогава сибарите са мързеливи, не мислете за чувствата и желанията на другите. Те са като положителни и отрицателни герои. Мнозина понякога не виждат разликата между тях, но тя е значителна.

Мнозина поставят думата "епикурейство" на равенство с тези определения. Тази позиция обаче също е погрешна. Епикурите, въпреки че се стремят към удоволствие, но го виждат спокойно, както и в ограничаване на собствените си нужди, удовлетворяването на които ще доведе до страдание. Те отказват други желания.

Изненадващо, въпреки че сибаризмът се счита за отрицателно, дори отрицателно качество, той се популяризира силно в медиите. Човек трябва само да погледне кориците на списанията, където хората често са изобразени в скъпи коли, самолети и на луксозни партита. Обикновено това са тези, които са наследили богатство случайно или по наследство: специалности, жиголи или държани жени. Обикновено те просто изгарят живота си, не се стремят към собствените си приходи и не се натоварват с притеснения. Сибаризмът формира у човек определени качества и навици. Те правят безумно скъпи, понякога просто глупави и безполезни покупки, чиято цел е да привлекат общественото внимание.

Много световни звезди също се считат за сибарити. Те купуват безумно скъпи коли и подаръци за своите любими и непълнолетни деца, организират партита на стойност няколко милиона долара и купуват дрехи и аксесоари за приказни пари. Но има ли полза за някого? Или може би, напротив, такива разглезени домашни любимци, свикнали с лукс, само ще се стремят към това с всякакви средства, забравяйки за човечеството?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, разбрахме, че сибаритът е човек, който живее изключително заради удоволствието си. Сибаризмът не просто се е превърнал в битова концепция. Но такъв начин на живот не води до нищо добро. Легендата за жителите на Сибарис се използва като поучителна приказка. В крайна сметка парите, богатството и луксът обърнаха главата на сибаритите до такава степен, че те неохотно обявиха война, която в крайна сметка изгубиха, загубили всичко. И какво мислите, уважаеми читатели, наистина сибаризмът е отрицателна черта и струва ли си да го спрете?
Или след като прочетете тази статия, видяхте ли сибарит в себе си?

защото, словото/ви/ трябва,да е Перфектно..
не красиво, не пуЕтично,или..удобно..а, именно перфектно - т.е.ВЯРНО
ще дам примери..по нататък..
първият,за който се сещам, е : Епикурейство..

и, малко,Уики :
Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, приятелство и водене на добродетелен и умерен живот. Граничейски с аскетизма, той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като секс и лакомство /

тази странна думичка, я срещнах, онзи ден ,в един комент /на Блеки
направи ми силно впечатление, и аз си мисля, че знам..доста думички..)
........
тръгнах 'по следата', и се оказа много.интересно..
искам да подчертая, аз нямам нищо против русската култура, наука.
и, русският народ.. да оставим конфликтите на политици, и историци..

харесва ми особено, че има мн.интересни материали в Интернет,на русском езьике ........
ще добавям, ако ви е забавно,споделете ()

Епикурейството първоначално оспорва платонизма, въпреки че по-късно се превръща в основен опонент на стоицизма. Епикур и последователите му отбягвали политиката. Философията на Епикур се основава на теорията, че всичкото добро и лошо произтича от усещанията за това какво той определя като удоволствие и болка:
"Това е добро, което е приятно и това е лошо, което е болезнено. Ако болката е избрана над удоволствието в някои случаи, това е само защото това води до по-голямо удоволствие. Епикур твърди, че когато човек спре да изпитва болка, спира да се нуждае и от удоволствия.
След смъртта му неговата школа е оглавена от Хермарх. По-късно, през късната елинистична епоха и през римската епоха, много епикурейски общности процъфтяват (напр. в Антиохия, Александрия, Родос и Ерколано).

Поетът Лукреций е един от най-бележитите римски застъпници на епикурейството. Когато Римската империя загива, учението също е почти замряло. То е възродено едва през 17 век от атомиста Пиер Гасенди, който го приспособява към християнството.

Част от писанията на Епикур оцеляват. Някои учени смятат епоса „За природата на нещата“ на Лукреций

Най-просто казано, значението на думата „сибаритизъм“ е празен живот..
Сибарит живее:

в роскоши;
в безделье;
за чужой счет.

СИБАРИТ ПОД МИКРОСКОПА:
Егоист,който Е "

превод гугъл, от русск.ез.

без доказателствено/ подбран/ материал..
или, имаме - Теза- Антитеза = Синтез..

не съм тук за да си търся 'анонимни;)..врагове..а,за..ИСТИНАТА..
безжалостната Истина /както,казва и Сам Йисус:
нека, Словото, ти бъде Меч!
Амин!

ако,тозз дуцентин,има ай кю,поне, на 50% от Гошо,брата..
аз,дарявам 1 000лв /на първият,който се обади,без шега )

7. missana - Бабодед Юлов е много лесен за предсказване. Шило в торба не стои.
11.04 23:58
Благодаря ти за хубавите пожелания, Лекс! Да ти се връщат!
Благодаря ти и за оригиналите разсъждения!

16:38
Освен това, както ни е всеизвестно Юлия е зле с географията и е пратила древногръцката колония Сибаритис в Италия, но тя беше пратила и Пиета в Лувъра. ;

прелюбезна Маман Делке,
първом ,статийката е от русский сайт, който е доста по известен
сравнение,с твоите Карандилски путет сбирки..
Овен това,Пиета, има Композиция,в Нотр Дам дьо Пари,
моля,ако, не си я виждала.замълчи..културно..
не се преуморявай, да обучаваш цяла БУгария, и половин Ямболийско..
та, така...

за Дон Перуцио, имам/представи си/ цял пост.
онзи ден, съм го постнала/ превод от офиц.сайт на БундесРегиерунг..
по настояване, на любопитната..киффла ))
наздраве, и майтап да става.Приятно ми беше..
и затова репликирах..по темата..

Много точно е направено разграничението между епикурейството, хедонизма от една страна и себаритството от друга. Епикурейството е вид емпиричен опит, базиран на разума спрямо сетивните усещания, докато себаритството е несъзнателно потапяне в материалното, което води до объркване на на истинно, сиреч имащо основание само в себе си и лъжливо - отражение, факт, или феномен, ако трябва да използваме Платоновия възглед. В този смисъл и сибаритите са онези, които гностиците определят като "соматици"/"телесни"/"материални", нямащи разбиране за истината; чиито представи стигат само до стомаха; или, както подробно е описал Франсоа Рабле във великата си творба "Гаргантюа и Пантагрюел" - това е "царството на цар стомах"!