ПУЯК и... мисирки!

 

 

Имам някакакъв странен афинитет към нашия богоподобен премиер. Дава ли си някой сметка, с какъв неоценим обект на шеги, вицове и неподправени подигравки разполагаме. В пъти по-благодатен от народопсихологичния му и идеен пастрок - ТАТО. Посветил съм, както и много други, няколко публикации на балканския ни хитрец, в които не съм МУ спестил от добродушен хумор, до остра сатира. Но, ТОЙ е недосегаем, като величествен бронзов паметник, по който се стичат безброй плювки, но уви, неоставящи почти никакви следи. Основния принос за това е на сномът МУ от слугинажни журналисти, и най вече такива от нежния пол, плакнещи с дитирамби монумента му, прехласващи се все още по гаснещата МУ мъжественост и наложена от самите тях харизма.

Преди дни, в Перник, преследван от дежурната си свита от апологетки, ТОЙ най-арогантно ги назова „мисирки”, дори имитирайки характерния звук, издаван от тези пернати, за да няма никакво съмнение, какво представляват въпросните персони, отразяващи божествената му личност и титанични дела.

Някои изпитват гняв срещу такова говорене. Срещу това присвояване на думата, срещу тази смесица от политици-клоуни и управляващи, застанали под прожекторите, където се пресичат бизнес и политика, справедливост и чекови книжки, искрени намерения и протоколно лицемерие. Заобиколени от микрофони и камери, дебнещи ги за реакция и коментар на актуални събития. Защото управляващите, тези дезертьори не искат да отговарят и е дадена думата на такива артисти в живота и политиката. Които не са в състояние да дадат истинските отговори, нито от трибуните, нито от конгресните зали, изпълнени с ентусиазирани активисти и клиентелистка логика, от които ми се повръща и вместо да повтарям техните имена, ми се ще да изгася телевизора, да се махна и да избягам от този политически цирк. И да погледна към този гнусен свят, където неграмотни  хора, повръщат своите слепи вярвания, където радикализирани политици режат главите на политическите си противници с инструментите на властта всеки ден и всеки час. И въпреки целия този ужас и цялата тази вопиюща глупост, болшинството от хората се изтягат на мазните си дивани, седнали като съучастнии пред телевизорите си, без да смеят да изразят законното си възмущение.

Лично аз се чувствам донякъде защитен, но съм винаги чувствителен към унижението, тази човешка склонност, тази болезнена необходимост на някои, които искат да блеснат пред другите, да ги накара да коленичат, за да се почувстват по-големи и така да прикрият своята посредственост. Едно гнусно развлечение, в смейството, приятелските кръгове и разбира се на работното място. Този вертикален свят на йерархия и подчиненост, където всеки малък шеф и такъв с власт в ръцете може да унижи своите подчинени. Властническа позиция, легитимираща обидата, която оправдава всички видове посегателства срещу целостта – физическа и психическа на всеки индивид.

А това ме кара отново да си представя тази сцена с унижените професионално и като личности журналистки пред лицето на цялата нация...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

Лично аз се чувствам донякъде защитен, но съм винаги чувствителен към унижението, тази човешка склонност, тази болезнена необходимост на някои, които искат да блеснат пред другите, да ги накара да коленичат, за да се почувстват по-големи и така да прикрият своята посредственост.

към нашето слънчице и цялата ни политическа менажерия...