Човечето във мен говори,
понякога ми дава зли съвети.
Човечето със мене спори
и казва ми да пиша тез куплети.
Човечето с мен си играе,
шегува се, не иска и да знае,
че трудно ми е да се боря
сама сред толкова копои.
И кучегон си имам ,знае,
че не едно куче ме лае,
че информация ме залива
и в мозъчето ми прелива.
Хиляди неща аз върша
и петна по мене бърша,
защото борбена съм,
силна,борба водя непосилна.
Човечето не ще да знае,
а можело дори да бае
и разни хватки ми прилага,
иска да ми се налага.
Неземна сила явно има,
но аз не съм певица прима,
нито някой политик,
нито пък мадама шик.
Човечето във мен копае
и сърцето ми дълбае,
любовта от мене гони,
пълни ме с разни хормони.
Човечето със мен се бори,
заповядва ми и мори
всяка любяща душа
към мен протегнала ръка.
Човечето не ме ревнува,
То забавлява се, палува
Невидимо за чуждо око.
На нож съм с него-Око за око!
Човечето във мен -поезия автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama
https://www.youtube.com/watch?v=lD69hQEGjoE
https://www.youtube.com/watch?v=JLuQycOxZQg