Като покана                             

Един единствен миг -
и оглушава 
дишането ти
за тласъците на кръвта...
И няма връщане назад
по кривата на омагьосния кръг,
която в преходното те обгръща.
През тръпката последна на плътта -
отлита
в Безпределното душата ти,
доживотен пленник 
на тленността във клетката...

И струва ли си да догонваш Матусал
на яхтата на дълголетието?
Махалото на времето,
което Бог,
ревнуващ вечността, 
е залюлял
заради един отхапък от Познанието
бразди с лемежа му челата ни,
върху които бръчките, 
предвестници на участта,
разпукват
                  тъй тъжно 
                                     огледалото.

...Затуй,
ако не удариш
с юмрук във зъбите страха си
и не увиснеш,
скочиш
или със револвер челото си не пръснеш,
лукаво щастието за миг
ще те погалва,
но цял живот от теб -
ще дъвче...

Готов ли си 
или в доживотния ярем на оцеляването
сам впрегнат, жалък
на колене пред Косоносата  
ще молиш за съчувствие  
и за отсрочка?...

От отвращение към теб,
тя все някога - с един откос
ще спре дъха ти.

Подпис: Собствен.                                    

                                    1985  Недко Косев                   
                 

В годините, когато е написано, не малко инакомислещи през статуквото от 44 - 89 г. достигаха до подобни екзистенциални изводи в стихове от отчаяние от скотско съществуване без смисъл - "на колене" пред демагогската иделогия на антифашистите-комунфашисти. Преиначили апела на българите богомили: "Свобода, братство, равенство чрез любов към Бога и едни към други."
В контекст , 31 г. след 89, на сега заглъхващите протести искам да припомня апела и на отречения фашистки идеолог Гьобелс: "Ако не живееш достойно - умри достойно."...
Нека не си създаваме илюзии. Отвоюването на човешко достойнство в бит спрямо Бога изисква - и смъртни(!) усилия срещу наглостта и охолното разгулство на мутровластелините.
Освен свише дара да се родиш, останалото не може да е даром...

Затуй,
ако не удариш
с юмрук във зъбите страха си
и не увиснеш,
скочиш
или със револвер челото си пръснеш,
лукаво щастието за миг
ще те погалва,
но цял живот от теб -
ще дъвче...

преди 89, не публикуваха такива... Та - сега, когато пък е безсмислено и въобще не може "да замисли" читатели на Винету и изтъкнати бизнесмени. Бизнесмени от "бизнеса" за продуциране на комаржийско-лотарийни, антико-археологични и бързоликвидни лихварски блага, очаквайки издалеч Промяната - ха дано - те яхнат коня...