Хуго Бал в действие, „Кабаре Волтер“, 1916 (от дада архив)

Богът на утрото

Птиците и теменугите седят по корнизите
и покривите на небето..
Унесени в златни сънища...

Утрото се пробужда и закрачва
през зеленикави порти,
съградени от пяна.
В гръдта му се вкопчва подранила двойка чайки
С пляскащи криле.

Той крачи по пътя си, богът.
Одеянието му плътно прилягаща плетеница
От чашки на рози, облени от роса.
На морето ревът низпада от главата му
Във водовъртежа, във водопада на къдрите.

Дрънкулки от корали и черупки от охлюви
са звънтящите украшения на главата му.
Смеещи се рифове са на зъбите му
бялопроблясващите редици.
На обой от тополово дърво подмамва
слънцето възбог.

Той протяга ръце към новородените безкрайности.
Запокитва с трясък жезъла си в планинските вериги
И розови пожари мятат надалеч кипващи лумвания.

Прозорците и фасадите на сградите на облаците
са целите в пламъци.
Страните и градовете на хората спят още
като забравени играчки.
Обувката на бога докосва равнината върху
търкалящ се перлен камънак.

Облаци и вълни, пасища и ветрове го следват,
подхващайки песента му.
Зюмбюлите в градините кихайки се пробуждат и
учудено го поглеждат в очите.
Тревите надигат зелените мечове и се впускат
в мократа суматоха на боя.

Нетърпеливо танцува богът.
Не му стига, че земното кълбо
Към деня го отнася като фрегата.
На палубата на кораба, носещ се с опънати платна,
пак напред се устремява богът..

Със смях и ликуване,
викайки и пробуждайки,
надувайки сирингата
Със светло ектение.
 

Слънцето

Между клепачите ми прекосява детска количка.
Между клепачите ми минава мъж с пудел.
Група дървета става на сноп змии и съска към небето.
Камък произнася реч. Дървета в зелен пожар.
Побягнали острови.
Люшкане и звънтене на миди и рибя глава
като на дъното на морето.

Краката ми се изпружват до хоризонта.
Придворна карета изтрополява
През тях. Патъците ми
стърчат на хоризонта като кулите на
Потъващ град. Аз съм великанът Голиат.
Храносмилам козе сирене.
Аз съм мамутче сукалче.
Тревни таралежи ме душат отвред.
Тревата надига зелени саби, мостове,
небесни дъги над тумбака ми.

Ушите ми са розови гигантски миди, широко отворени.
Тялото ми набъбва от шумове, уловили се в него.
Чувам козето врещене
На великия Пан.
Аз чувам цинобърночервената музика
на слънцето.
То стои
Вляво горе.
Цинобърночервено изригват парцаливи езици
в нощта на света.
Когато тръгне надолу, то мачка града и църковните кули
И всички градинки, пълни с минзухари и зюмбюли и отеква
Като тенекия на детски тромпети.

Ала във въздуха се усеща как веят
един срещу друг пурпур и жълтък
И бутилковозелено:
люлки, държани на дълги нишки от оранжев юмрук
И пеене на птичи гърла, подскачащи над клоните.
Тънички дръжки на детски флагчета.
 

Сутрин слънцето ще бъде натоварено
на каруца с големи колела
И откарано в галерията Каспари. Говедоглав негър
С дебел врат, сплескан нос и широка крачка
ще държи петдесет бяло-
Крастави магарета, впрегнати в каруцата
при изграждането на пирамидите.

Кървавопъстро множество ще се стълпи:
родилки и акушерки,
Болни в инвалидна количка, кокилесто крачещ жерав,
две танцьорки на Свети Вит,
Господин с рипсена папионка и червеноухаещ полицай.

Не мога да се сдържа – изпълнен съм с блаженство.
Кръстатите дограми
Експлодират.
Бавачка провисва от пъпа надолу от прозорец.
Аз не мога иначе:
катедралите се взривяват с фуги на орган.
Аз искам
Да сътворя ново слънце.
Аз искам да ударя две слънца едно в друго
Като чинели и да подам ръка на дамата си.
Ние ще се възнесем
Във виолетов паланкин над покривите на вашия
Светложълт град като абажури от копринена хартия,
подети от порив на вятър..

https://nopoezia.wordpress.com/portfolio/hugo-ball/

 

Аз искам
Да сътворя ново слънце.
Аз искам да ударя две слънца едно в друго..

представям ви, един Петъчен Пир@на Душата,Ума,Сърцето, и още нещо@)

Розата

не търсеше зората:

самата тя вечност на храста си

търсеше друго нещо.



Ни мрак, ни познание

търсеше:

предел между пръст и мечта,

търсеше друго нещо.



Розата

не търсеше розата.

Несменна, там, в небесата,

търсеше друго нещо.

1. eva666 - Хуйкенда..Време за Любов и..любов, и любофф, и..л.баби)))))
01.02.2019 13:53

Тих бъди и издърпай
тръна на съществуването

от твоето сърце.

Открий в тишината

градината от рози на твоята душа.

Той е слънцето, скрито

в този облак от думи.

Бъди неподвижен,

Позволи му цялото небе

в огън да превърне.

ДжелалайДин Мавляна-Руми,

Как ги намираш такива :)...

Не отпускай тетивата.
Аз съм твоята стрела
с четири пера,
все още неизползвана.
Аз съм дума силна,
остра като нож,
а не някое 'ако' или 'може би',
което изчезва в ефира.
Аз съм слънчев лъч пронизващ мрака.
Кой направи тази нощ?
Работилница дълбоко в земята.
Тялото какво е?
Издръжливост.
Любовта какво е ?
Благодарност.
Какво е скрито в нашите гърди?
Смях.
А нещо друго?
Състрадание.

/ Rumi...