Александра Делова
                    събота, 7 март 2015 г.

ЛЪЖАТА ЗА БОГ ТАНГРА И ТЮРКСКИЯ ПАНТЕОН  
КОЯ ВСЪЩНОСТ Е БИЛА РЕЛИГИЯТА НА  БЪЛГАРИТЕ В ПРЕДХРИСТИЯНСКАТА ЕПОХА


ЛЪЖАТА ЗА  БОГ ТАНГРА И ТЮРКСКИЯ ПАНТЕОН

Арабския хронист Ал Масуди  пише за българите:
„Борджаните (българите) са от вярата на маговете."

В ранно-християнските катакомби в с. Мурфатлар, Северна Добруджа са разчетени три прабългарски рунически надписа, два от които са посветени на Слънцето и Юпитер - Анишър (Янкул), а в третия се среща и думата ЕФЕ, което е обръщение към прабългарския бог Едфу - Слънцето.                               

В документ на арабски език се дава названието на главния бог на ранните българи, наред с това при другите важни народи от древността. Авторът на този ръкопис е известният хронист от източноиранския град Балх, Ел-Балхи (El-Balhi),
роден около 850 г., който пише следното:

“Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)." Посоченото от арабския учен название е историческо достоверно. 
Означава Този, който е горе или Този, който е далече .





Изображение върху каменен блок от вътрешната страна на оградата на светилището „Демир баба теке” (Железния баща) край Свещари. От страни на изображението на "Храма", наподобяващ храма на Едфу малко по-горе,  е изобразен три пъти символа  с цветето на живота, като модел на Сътворението...

Светилищата са се наричали "дом на владетеля" (e-шар). Веднага се сещаме и за... тракийските есхари - така са били наричани олтари, жертвеници, култови огнища, жертвени площадки, те били място за почитане на дадено божество чрез принасяне на кръвна или безкръвна жертва, за извършване на определен ритуал за поклонение. Сиреч също "требища"...

"Домовете на владетеля" /(е-шари) или светилищата/требищата на българите са строени по същия план от вписани в правоъгълници квадрат, както и владетелските резиденции, само че входовете на светилищата са от юг, а на дворците от изток.



Издълбаването на улеи и оформянето на „чучури" навежда на извода, че шарапташите са ползвани за ритуали, при които се извършвало изливане на течности (възлияния) . При изпълване улеите на жертвеника, течността приемала техните очертания - формата на квадрат и очертаването на свещена фигура - символ на света чрез жлебовете на камъка, свързано с изхода на предсказанията за бъдещето.

При жертвениците с двойно очертаване, както и при тези с единично, е неизбежно сравнението с прабългарските светилища с квадратна или правоъгълна форма, при които също има вписани квадрати и правоъгълници. Именно тази форма превръща храма и жертвеника в МОДЕЛИ НА СВЕТА, където двата квадрата представят съчетаване на материалното с нематериалното начало. Подобен символизъм е заложен в архитектурата на зоро-астрийските храмове.



Има и веществени доказателства, че известният ирански пантеон от богове-небесни светила (Слънцето и Месеца заедно с петте видими с просто око планети) играе главна роля в религията на прабългарите. Това е бронзовата розета от Плиска, посветена на седемте небесни светила - планети и отбелязана на гърба с типично прабългарския символ IYI. 
 Главният знак Y сочи лъча и надписа, отговарящ на Слънцето, главния бог на прабългарите.

със съкр, следва...

http://alexandradelova.blogspot.com/2015/03/blog-post_7.html
 

Трябва да се знае, че няма нито едно сведение на гръцки или римски или друг летописец, в което да прочетем НЯКАКВО СВЕДЕНИЕ, ЗА ТОВА,
че богът на старите българи е носил името Тангра!!!

В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета...ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинам и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

В книга I-ва на “География” Страбон обяснява, че в най-дълбока древност името скити е било употребявано за хората живеещи на север от гърците.
Т.е. траките също са включени в етноса на скитите).

Лъжата за Тангра бе изфабрикувана с помощта на силно повреден надпис, чиито фрагменти бяха снадени и съвсем своеволно бяха добавени букви. На този писмен паметник думата бог не е спомената изобщо и въпреки това, въпреки липсата на исторически извори, на няколко поколения студенти се внушаваше, че дедите ни са се кланяли на тюркски бог.

и тук, ще сложа линка..на д-рАл.Делова
моля, обърнете внимание..за ваше най добро осведомление..

Халка
от: elenkokoschkovа

ЧЕРВЕНАТА ШАП(Ц)ИЦА И НЕЙНА приятелка си говорят:
- Муцка, моят гинеколог е страшен!

Последни 20 регистрирани посетителя
21:12 - eva666
21:10 - rosiela

Боссе,гепи ли.поне 1 000€,лельо! я,сподели.)
тоо, за Тангра, няма те мъча, извинявай,лека и мека
/ хиихихи..

нямам навика, а и нервите, да ви.."наобикалям" ката ден..с ++++ като серВизотьорка..
...така, че..ще минете и без моят Вот и одобрение)
имам 3 ма избрани, които подкрепям....
толковаа съм ..проклетаа, че и многоо повече))
нали чу, бай Дончо Тончо,тъпнитикоев, от Асеновградската маала...
лоша съм...ауууу..и, ям деца, и млади мъжове на закуска.)
и не се бутай м-у шамарите,шматорок мулти-подробен, и лигав..

Утре, предполагам, ще мога и да ти намеря едно свидетелство за бог Тангра, или поне tengridir, което не е едно и също, че има разлика във времето.
Юли? Всеки народ е почитал, съвсем общо казано, сходни неща.
Ето, вярно е на руски език, но е късно и съм капнал, извинявай.
Дингир (также транслитерируется как diĝir) — клинописный знак, обычно являющийся детерминативом со значением «божество». В качестве детерминатива он не произносится и транслитерируется как надстрочное «D», например, DInanna. В общем, dingir можно перевести как «небесный» или «небесная»[1].

Этот знак в шумерской клинописи (DINGIR, DIGIR, Cuneiform sumer dingir 𒀭 ) сам по себе обозначает шумерское слово an («небо») или идеограмму для An, верховного божества шумерского пантеона. В аккадской клинописи этот знак (AN, DINGIR, B010ellst) мог быть как идеограммой «божество» (ilum), так и силлабограммой an или ìl-. В хеттской клинописи знак читался как an.

И понеже "траките" на г-на Серафимова са го занесли :):):) до Шумер :):):), а после, не щеш ли, незнайно как (пак траките) са го занесли до Алтай и там от Дингир става Тенгри, или Ден грее, което е единственото вярно нещо дотук в цялата история.
Вярно е, че никъде няма записан бог Тангра. За сметка на това има бог Йиама или Яма (джимъярство) и то се отъждествява с тенгризма и Тангра. Кой е луд да остави писмени свидетелства за такова нещо?
И все пак има това-онова. Върху знака IYI разпнаха Христос и това не е измислица, имам снимка, даже две.
Този знак, който сега наричат (аз също) знак на Тангра, означава общност, екип, община. От време на родовообщинния строй, както и да го мислиш. Дал съм му прочит и не намерих нищо по-убедително от него досега. Y вътре в М. Йим, йоме.
Такаааа..... Знакът е наличен при етруски, римляни, шумери, тюрки, българи, имам и индийска снимка (бас държа, че не е виждана досега, или ако е, от много малко хора). На снимката на IYI в Индия отделно до него има скулптирана бича глава в анфас, което предполагам изключва значението му за опитомено домашно животно). И е поне на 6000 години IYI в южен Иран, ако вярвам на археолозите. Шумерите му казват Дингир, тюрките - тенгри или шан-гри :), ние му казваме Райко (на Слънцето, има и нещо като Ра в Египет :). Колкото до другите алпи :), или альiп - великани :) от тенгристкия пантеон (сети ли се в Швейцария кой и на кого кръсти чудните планини), то те са много и естествено имат различни имена у различните народи. Сложничко е.
Тук имаме дионисиеви празници, оттатък - джиен. Кой от кого взе - кой да ти каже.
Та, кой каквото и да каже, все ще е вярно. Тан означава небе, вселена. Слънце, луна, звезди...

няма никакви различни божества..
просто отделните народи,“им“дават различни имена

Бог е енергия,и нищо друго :-)
Хубав ден,ще се върна за дебата.

ето ти директно от Уикито, да не търся оригинала.
Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.


Думата Тенгри, записана на старотюркски (с орхонско писмо)
Думата произлиза от тюркския корен teŋri / taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Той се сближава с шумерския бог Денгер. Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е Tanrı и означава „бог“. В монголските езици коренът taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските taŋrān значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger – „море“, което не изключва такова значение в прабългарския. Името е свързано с върха хан Тенгри в планината Тяншан. Този връх се е почитал като свещен.

До приемане на християнството през 864 г. Тангра (Небето) вероятно се е считал за върховен бог на прабългарите.[2] Сред доказателствата за бог Тангра в българския пантеон е колоната от Мадара, съхранявана в Националния археологически институт с музей в София. На нея личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ТАГГРА (на гръцки „ГГ“ се чете „НГ“), а проф. Бешевлиев в своята дешифровка добавя и думата „бог“ (ΘYO).[3]

Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. В монография вътре се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор Рашид ал-Дин, който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски текст, където се споменава Божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е Тенгри:

"Турски ръкопис, част от колекцията на Диц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица въпроси на византийски император (Ираклий) към (бъдещия халиф) Муавия, от които първият е „Кои са светите имена на славния Бог на всички езици?“ Халифът му ги назовава на 13 езика; между другото казва: „В езика на (пра)българите (въпросното име) е Tangry (bulghar dilinge tangry-dir)“.
Между другото съвпадат датите добре в царуванията на халиф Муавия (и първия, и втория) и император Ираклий I, ако става дума, около 680 -та година.
Така че, кой какво е чул и какво смята не знам, ама това си го има черно на бяло.

Тангра (срещано също като Тенгри или Тенгер) е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска, прабългарска и алтайска религия, наречена тенгризъм.

Думата Тенгри, записана на старотюркски (с орхонско писмо)
Думата Тенгри, записана на старотюркски (с орхонско писмо)
Думата произлиза от тюркския корен tengri / tanri; със значение „бог“, „небе“.
Той се сближава с шумерския бог Денгер.
Според Старостин[1] значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е Tanra; и означава „бог“. В монголските езици коренът tangarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските tanrin значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език:
tenger – „море“, което не изключва такова значение в прабългарския. Името е свързано с върха хан Тенгри в планината Тяншан.
Този връх се е почитал като свещен./


ee,хубооо, ама,тогава.. ние,Великите българи..
кои сме, пак да попитам,ли ))))))

"Впервые русы упоминаются, вероятно, в письменных источниках
на рубеже III – IV веков Мефодием Патарским (ум. 312г.) в его перечне
тюркскоязычных народов Прикамья и Поволжья: «Магог от сего суть вси языци иж живут на полунощи. Козари, руси, объри, болгари и ини
вси. (см. Описан. слав. рукоп. Моск. Синод. библ., отд.V, стр.31)».

Методий Патарский, умрял в 312-та година, изброява тюркскоезични народи. Хазари, руси, авари, българи...

Още една чудесия има. В Китай знаят отлично за династия Ашина ( нашите Асеневци; това е общоприето име, затова я пиша така, правилно е Авшин-ас), "княза" :):):):):) Вихтун (Бег-тух, Бей-лин и т. н.), а не щеш ли, Органа-Бу-Юрган-Орхан, вуйчо на Кубрат, е познат там като Моходу-хеу.
Надявам се да бях мъничко полезен? ВСИЧКИ ТЕЗИ НАРОДИ ПОСЛЕ СА БИЛИ В ХАЗАРСКАТА ИМПЕРИЯ, ПОДЧИНЕНИ НА ХАЗАРИТЕ. Да не ми се драскат с аварски каганат :) на запад много, че точно този каганат Крум дели с немския император и взима добра част за България :).
А, щях да забравя. Пуста старост :). Титлата "василевс" идва от "царските скити", които вече не са загадка: баш-ель, главен, първенствуващ народ.
Подчертавам дебело, защото случайно или неслучайно "скитите" са "траките".......
Хе-хе-хеееееее :):):):):) И каква стана тя?
Всички скитски народи са тюркоговорящи. Българите също са описани като скитски народ.
Извода ще си го направиш и без моя помощ :).
Някъде има едно изречение за траките (едва ли е валидно за всички техни племена,но?)
"......и разговарят помежду си на своя щракащ език......"
После си пусни нещо на чувашки в Ютуб и ще разбереш.
Честичко ме упрекват в антипатриотизъм, съдействие на турци и тям подобни.
Всеки е свободен да мисли и говори каквото смята, нямам претенции.
Аз съм само един блогър. Отказвам телевизионни срещи, не пиша книги с илюстрации и работя самичък, това е всичко.
:):):), малко хора се интересуват кое как е в действителност, много малко. Ами за тях работя всъщност :):):), без лозунги, пропаганда, научни "изблици", "феноменални открития" и други китки на челото. С което искам просто да ти благодаря :).

така че си позволявам да ти покажа нещо, което у нас се знае, но рядко се свежда до "публиката". Един пасаж, топъл-пресен :).
" Представената семантика на тези два етнотермина достатъчно ясно показва, че аварите и хуните произлизат от едно и също племе - огор. Симоката охарактеризира това племе като "...едно от най-силните племена заради своята многобройност и благодарение на военните упражнения в пълно въоръжение". Племенното име "огор" се поделя на съставни части така: ог-ор. Първата съставяща "ог", съдейки по всичко, е фонетичен вариант на древнотюркската дума "ок", което в превод означава "стрела". Втората съставяща "ор" е също фонетичен вариант на думата за "мъж, мъжага". Семантиката на етнотермина "огор" ще бъде "племе на стрелците", "мъжете-стрелци". Следва да отчетем, че в тюркския език звуците "о" и "у" са взаимозаменяеми. Затова в различните диалекти думата "огор" може да има фонетичните варианти "огур, угур, угор, угр". На русите например този етноним е бил известен в двете му последни форми, което намираме отразено в руските летописи: "Паки идоша оугри черни мимо Киев послеже при Олзе". Напълно ясно е, че тук става дума за хуните. В латиноезичните източници този етноним има формата "унгар".
Ако ти прозвучи познато, не е за чудене. Сега виждаш, че е вярно.

това ,са сякаш..:"мои думи",
разбирам те, повече, отколкото..допускаш.)Човеко!
........
Честичко ме упрекват в антипатриотизъм, съдействие на турци и тям подобни.
Всеки е свободен да мисли и говори каквото смята, нямам претенции.
Аз съм само един блогър. Отказвам телевизионни срещи, не пиша книги с илюстрации и работя самичък, това е всичко.
:):):), малко хора се интересуват кое как е в действителност, много малко. Ами за тях работя всъщност :):):), без лозунги, пропаганда, научни "изблици", "феноменални открития" и други китки на челото. С което искам просто да ти благодаря :).