Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02 13:38 - повода / защо ИЗЛЪГА Путин.. www.svobodnaevropa.bg ›
Автор: fun1001 Категория: Тя и той   
Прочетен: 175 Коментари: 10 Гласове:
4



 
 
  Лъжата за 2 СВ, и лъжата за Хитлер..Лъжаа за миларди $$$$$$$$$
повода / защо ИЗЛЪГА Путин.. www.svobodnaevropa.bg ›
07.02 10:46
Полша или Путин: Кой лъже за Втората световна война?

Стефан Дечев../ Свободна Европа..

10. Изследванията на Пол Расиние
 както Съветският съюз, така и Израел са заинтересувани от раздухване на пропагандата за заплаха от нацизъм, това се явява начин за отклонение на световното внимание от техните собствени дейности.



image

За да се оценят размерите на тези лъжи, трябва само да се погледне как Германия плаща на Израел репарации за шест милиона убити евреи, но всъщност 80% от тези «шест милиона» се оказват, че не са умрели! В допълнение на това Германия продължава да плаща репарации даже след като човек подал молба за компенсации умре.
Парите в такива случаи получават неговите наследници.“

Най-важния принос в непредубеденото изследване на въпроса по „организиране унищожението на евреите“ се явява трудът на френския историк Пол Расиние, посветил на това благородно дело двадесет години от своя живот. От 1933 до 1943 година Расиние е професор по история в колежа на Белфорт. За участие в Съпротивата той е арестуван през октомври 1943 година и интерниран в концлагерите Дор и Бухенвалд. В края на войната, в Бухенвалд той заболява от тиф, от което така влошава своето здраве, че не може да се върне към преподавателска дейност. За своето участие в Съпротивата е награден с медал, също така се е кандидатирал и е избран в парламента. Неговата парламентарна дейност е след идването на комунистите на власт.

След това Расиние пристъпва към историческо изследване на твърденията за „масовото унищожение на евреите от немците“.

Най-важни от неговите работи са книгите „Лъжата на Одисей“, Париж, 1949 г., в която той прави описание на условията в лагерите на основание на личния си опит и „Ulusse trahi par les Siekns“, 1960 г., в която продължава своето правдиво описание на концлагерите. Неговото монументално изследване завършва с други две книги — „Истинският процес срещу Айхман“, 1962 г. и „Драмата на европейските евреи“, 1964 г., в които Расиние публикува статистически анализ, опровергаващ легендата за „масовото унищожение“ и разкрива машинациите с исторически изследвания, които се провеждат за създаване на тази легенда. В последния си труд той също така анализира политическата и финансова заинтересованост на Израел и комунистическите страни от легендата за немските жестокости. За съжаление тези трудове са малко известни на европейския читател.

Тези, за които е изгодна легендата за масовото изтребление на евреите имат голямо влияние в издателския бизнес и те всячески възпрепятстват разпространението на подобни книги. Книгите на Расиние са отпечатани от малки издателства в САЩ независими от влиянието на някои определени политически кръгове, но могат да се закупят само по пощата.

Разследванията на Расиние сериозно разклащат мита за това, че немците планирали масово унищожение на евреите. Той пише за това как историческата истина е обгърната в мъглата на пропагандата. Неговите изследвания демонстрират факта, че ако ние отхвърлим недомлъвките, изкривяванията и лъжите, то ще видим, че броят на евреите, загинали по време на Втората световна война даже и не се доближава към тези прословути шест милиона. Да, евреи са загинали, както са загинали и хора от много други националности, но еврейската трагедия не е нещо изключително, а само част от голямата трагедия на Европа.

Професор Расиние извършва пътуване до Западна Германия през пролетта на 1960 година, където той изнася лекции, разказвайки за своите изследвания. Той говори за неизбежното изплуване на историческата истина на арената на живота и призовава немците да се борят за тази историческа истина и да отхвърлят от своите плещи бремето на неоправданите обвинения.

 

 

Машинациите с „газовите камери“:
 

Професор Расиние назовава своята първа книга „Лъжата на Одисей“, правейки паралел със ситуацията, когато пътешественикът след завръщането си разказва небивалици. В тази книга той анализира историите за масово унищожение, чийто брой се увеличава най-вече след края на войната. Една от тях е книгата на Давид Росет „Другото царство“, Ню Йорк, 1947 г. В нея се твърди, че в Бухенвалд уж съществували газови камери. Расиние е бил затворник в Бухенвалд и доказва колко несъстоятелни са писанията на автора. Той също така анализира и Абе Жан Пол Ренард, автор на книгата „Вериги и светлина“ като директно му задава въпроса как е възможно да твърди, че в Бухенвалд е имало газови камери.

Ренард отговаря, че е чул това от други и затова решил да се представи за очевидец, написал книга и представил всичко като лично преживяване.

Расиние проанализира твърдението в книгата на Дениз Дюфорнер „Равенсбрюк — лагерът на смъртта за жени“, Лондон, 1948 г. и отново открива, че авторът не разполага с никакви доказателства за съществуващото в Равенсбрюк, освен слуховете, които, както казва Шарлота Борман, разпространявали комунистите.

Подобни разследвания са правени и с книгата на Филип Фридман „Това беше Аушвиц“, 1948 г. Същото е направено и с книгата на Е. Когон „Теория и практика на Ада“, 1950 г. Расиние изяснява, че нито един от двамата автори никога не е виждал газова камера.

Доказателството на Когон е такова — затворничката Янда Вайс му казала малко преди смъртта си, че уж е виждала със собствените си очи газова камера.

Расиние взема интервю от Бенедикт Каутски, автор на книгата „Teufel und Verbammte“, който заявява, че милиони евреи са били убити в Аушвиц. Оказва се, че самият Каутски никога не е виждал газова камера и че всичко е разказ основан само на слухове.

„Приз“ за литература по въпросите на масовото унищожение Расиние присъжда на Миклош Нисли за неговата книга
„Доктор в Аушвиц“, в която фалшификацията на фактите, явните противоречия и безсрамните лъжи доказват, че авторът пише за места, по които самият той не е бил никога. Съгласно този „доктор от Аушвиц“, 25 000 жертви умирали всеки ден в продължение на четири години и половина. При такива темпове, това би означавало 41 милиона жертви в края на войната и то само в Аушвиц (!), тоест два и половина пъти повече от всички евреи на света!

А когато Расиние се опитал да узнае кой е бил странния „очевидец“, получил следния отговор: „Той умря малко преди публикацията на тази книга“. Расиние е убеден, че такъв свидетел въобще не е съществувал.

След войната професорът обхожда цяла Европа в опити да намери някой, който е виждал газова камера, но неговите усилия са обречени на неуспех. Той не открива такъв свидетел. Оказва се, че нито един от авторите на многочислените книги, описващи в детайли това, как немците са убили милиони евреи, не е виждал газова камера и не може да представи някой, който е виждал. Бившите затворници — такива като Каутски, Ренард, Когон, са използвали в своите писания, не това, което са виждали, а каквото са „слушали“, разбира се, от „надеждни източници“, които, както се оказва са вече мъртви.

Най-важното заключение от работата на Расиние касае „газовите камери“. То показва, че историята за това е явна лъжа.  Разследванията, проведени на териториите на концлагерите показват, че газови камери не е имало нито в Бухенвалд, нито в Берген-Белзен, нито в Равенсбрюк, нито в Дахау, нито в Маутхаузен — нито в един от лагерите на територията на Германия или Австрия. Този факт, както ние вече споменахме, е потвърден от С. Пинтер от Военния департамент на САЩ и е признат официално от Института за съвременна история на Мюнхен. Въпреки това, на съда срещу Айхман бил представен „свидетел“, който потвърдил, че той е виждал как затворници са били водени към газова камера в лагера Берген-Белзен.

Що се касае за концлагерите на територията на Полша, Расиние доказва, че единствените „доказателства“ за съществуването на газови камери в Треблинка, Челмно, Майданек, Собибор — това са показанията на Курт Херщайн. Отначало той твърди, че 40 милиона евреи са били убити в концлагерите по време на войната. След това намалява цифрата до 25 милиона. В следващите показания той отново намалява „броя на жертвите“. Тези „документи“ са до такава степен лъжливи, че даже не са приети на Нюрнбергския процес в качеството на показания, въпреки, че те продължили да се разпространяват в три различни варианта, един в училищата на Германия, два други на френски език. Немската версия се използва като „показания“ на съда срещу Айхман през 1961 година.

В подкрепа на своите заключения, професор Расиние представя изказванията на доктор Кубови, директор на Световния център на еврейската документация, направени в списанието „La Terre Retrouvee“ в броя от 15 декември 1960 година, където той признава, че не съществува нито една заповед от Хитлер, Химлер или Гьоринг за убийства на евреи.

Професор Расиние използва детайлен статистически анализ и доказва пълната несъстоятелност на посочената цифра от шест милиона убити евреи. Той показва как тази цифра е била изфабрикувана по пътя на завишаването, от една страна — на броя на евреите, живеещи в Европа, игнорирайки емиграцията и евакуацията, и от друга страна — броя на евреите останали в Европа след 1945 година. Този трик е използван от Световния конгрес на евреите, а също така и от други „изследователи“.

Расиние също така отрича писмените и устните „показания“ за лагерите, дадени от „свидетели“ от типа на тези, които пишат книги за масови убийства в лагерите. Той привежда пример с лагера Дахау, където отначало се твърдеше, че са загинали 238 000 евреи, докато през 1962 година епископът на Мюнхен Нойхауселер казва в речта си на церемония в Дахау, че само 30 000 са умрели от 200 000 и че там е имало и интернирани.

Впоследствие тази цифра е намалена още повече. Расиние твърди, че показанията, дадени от бивши немски офицери, като Хес, Хетл, Вислицени, Хелригер и други, са съвършено неправдоподобни и не заслужават доверие. Не трябва да се забравя при какви условия са давани тези „показания“. Тези хора буквално са били „изстисквани“ за подобни „признания“, те са заплашвани със смърт.

Обвинението на съда в Йерусалим е било отслабено именно поради неговия основен мотив, че шест милиона евреи са били унищожени в газовите камери. В края на войната, в състоянието на разруха и хаос, тази цифра е била приета за достоверна, но впоследствие са открити много документи, предприети са множество разследвания, които показват, че даже и да отчетем факта, че евреите са били преследвани от режима на Хитлер, числото на жертвите никак не може да бъде шест милиона. Професор Расиние извършва статистически анализ на еврейското население и стига до извода, че броят на евреите, загинали по време на Втората Световна Война не може да превиши 1 200 000 и съобщава, че тази цифра е приета от Световния център по съвременна еврейска документация в Париж. Обаче Расиние счита, че даже тази цифра е завишена и обръща внимание на цифрата дадена от еврейския статистик Раул Хилберг. Но въпреки това, както казва Расиние, Израел продължава да иска компенсация за тези шест милиона, по 5 000 марки за всяка жертва!

Такъв е договорът подписан от Аденауер. А Германия, също така изплаща финансова компенсация според индивидуално искане от тези, чийто труд е бил използван по време на войната принудително. Заплащането на този труд до 1995 година надхвърля сто милиона марки.

следва, в коменти ...

 

 






Гласувай:
6
2



1. fun1001 - Емиграцията беше най-планираното „окончателно решение“:
08.02 13:39

Професор Расиние потвърждава, че правителството на Хитлер никога не е преследвало други политически цели освен емиграцията на евреите. Той разказва, че след приемането на расовите закони в Германия през септември 1935 година, Германия започва преговори с Англия за преместване на немските евреи в Палестина, на основание Балфурската декларация. Когато преговорите завършват безрезултатно, правителството на Хитлер се обръща с молба към други страни да приемат немските евреи, но получава отказ. Палестинският проект е възобновен през 1938 година, но отново пропада, тъй като Германия и Англия не могат да се разберат за финансовата страна по осъществяване на този проект. Въпреки тези трудности, Германия все пак успява да организира емиграция на евреите, основно в САЩ. Расиние пише за отказа и на Франция да участва в Мадагаскарския план в края на 1941 година. В доклад от 21 август 1942 година, Секретарят на Министерството на Външните Работи Лютер докладва, че преговорите с Франция в това направление могат да имат успех и описва разговорите, които се водят от юли до декември 1940 година, които са прекратени от Пиер Етиен Фландин. В течение на цялата 1941 година немците се надяват, че ще успеят да възобновят преговорите, като съответно ги финализират успешно.

След началото на войната, евреите, които обявяват икономическа война на Германия още през 1933 година, са интернирани в концлагери и гета. Правителството на Хитлер продължава да се надява да се възобновят преговорите относно съдбата на евреите след края на войната. Заповедта за преместване на евреите на запад е дадена от Херинг и Хайдрих и това представлява прелюдия към „окончателното решение на еврейския въпрос“ — а именно тяхната емиграция след войната. За кого е изгодна легендата за шестте милиона?
цитирай
2. fun1001 - Целта (Им) - Войни, Войни.. пари, пари,мн ЛЪЖИ..и страх, власт, и контрол...
08.02 13:47
Професор Расиние анализира методите с чиято помощ легендата за масовото изтребление се използва за политически и финансови лесни печалби и доказва, че Съветският съюз работи в тази област в пълен унисон с Израел. Целият поток от литература за масово унищожение на хора, което уж е провеждано от хитлерова Германия, се появява след войната с помощта на две организации, чиито дейности са изключително синхронизирани. Едната от тях е „Комитетът по разследване на военните престъпления“ във Варшава, а другата „Световният център по съвременна еврейска документация“ в Париж и Тел Авив. И понеже, както Съветският съюз, така и Израел са заинтересувани от раздухване на пропагандата за заплаха от нацизъм, това се явява начин за отклонение на световното внимание от техните собствени дейности.

Израел, в допълнение към политическите цели, има голяма материална заинтересуваност от мита за шестте милиона.
В своята книга „Le Drame des Juils evropeen“, стр. 31, 39, Расиние пише: „Това е само един метод, с помощта на който Израел получава огромни репарации от Германия още от 1953 година. Обаче от юридическа гледна точка тези репарации нямат голяма законност, тъй като държавата Израел не е съществувала по време на войната и Германия не е можела да причини вреди на държава, която не съществува. Разбира се, че основанията за подобни репарации са доста съмнителни — колкото повече мъгла, колкото повече диви обвинения, толкова по-трудно човек може да се ориентира в ситуацията. Позволете ми да напомня, че Израел е основан през май 1948 година, а дотогава евреите са били граждани на други страни. За да се оценят размерите на тези лъжи, трябва само да се погледне как Германия плаща на Израел репарации за шест милиона убити евреи, но всъщност 80% от тези «шест милиона» се оказват, че не са умрели! В допълнение на това Германия продължава да плаща репарации даже след като човек подал молба за компенсации умре. Парите в такива случаи получават неговите наследници.“
цитирай
3. germantiger - браво за това
08.02 13:49
РАСИНИЕ И ФОРИСЪН са едни от първите, те са стари автори със своите грешки, самия расиние е от съпротивата и е лежал в КЦ

след тях аз чета: РЕВИЛО, ДЮК, ВЕБЕР, ЦУНДЕЛ, ХОГГ, ПОРТЪР, БРУКНЕР
цитирай
4. fun1001 - Тигре..тази Истина Е моя стара тръпка..от 20г..
08.02 14:03
ноо,аз започнах, без да съм ги търсила, с книгите на Никола Николов
които изследавт темата,ги знаят ).После, продължих, с ревизионистите- Юрген Граф,
Дейвид Дюк/говорихме с теб..
вече в сърцето на Германия, живях ок 4г в сем.на професор по История.
страхотно ерудиран, фин и мъдър Мъж/ Обичах го, и той ме обикна..
като най близка, доверена Душа..без малко да се оженим.) но, той се разболя.
няма случайни хора, и няма случайни случайности в Живота..
..тези, които си приличат, се привличат/ Въпрос на енергиен резонанс..


Юрген Граф: Не е имало никакъв Холокост!
Юрген Граф в новата си книга “ИЗМАМАТА ХОЛОКОСТ

Единственият сигурен факт, свързан с Холокоста, е, че е забранено да се съмняваш дали го е имало, пише изследователят

ttps://blitz/svyat/yurgen-graf-ne-e-imalo-nikakv-kholokost_news257462.html



цитирай
5. eva666 - някои..се изФърлят тук..
08.02 14:16
че, многоо са..чели...вагони, библиотеки..образование в СссР..е, и?
само, с блогуване, не се доказва Идея,стил, Истина..))

цитирай
6. fun1001 - сложнааа ее ..мръсната игра на хер@ите..и, Вековна../вжте и Протоколите..
08.02 14:23

затова, хората са объркани..от лъжи,пропаганда, и нагли купени Сми
а, истинското "четене", изисква време, желание, и някои и др..Ресурси )
цитирай
7. apostapostoloff - Руснаците разсекретиха наскоро архива на
08.02 15:45
Аушвиц, който бяха заграбили. От него става ясно, че в лагера са умрели 58 000 души!
цитирай
8. getmans1 - След ВСВ се заговори, че евентоално ...
08.02 18:32
След ВСВ се заговори, че евентоално ТретаСВ ще е последната.
Смисълът е в това, че след ВТОРАТА тряба необходимите изводи, че войната не решава нито един проблем кардинално ... последвалите малки локални войни го доказват.
Създаването на ЕС и загърбването на дълбоките исторически противоречия също са доказателства. Проблем се оказват разни диктаторски режими но и тук в последно време се доказва, че ликвидирането им с военни средства е нерантабилно ... икономическото сътрудничество също, пример са Китай и Русия.

МНОГО ДЪЛГА И ШИРОКА ТЕМА СИ ИЗБРАЛА ЮЛКА, ако се разглежда само в една посока ще е като преливане от пусто в празно ...
цитирай
9. fun1001 - даам..по Сложните Теми си падам аз..за простите, си има..други )
08.02 18:50

МНОГО ДЪЛГА И ШИРОКА ТЕМА СИ ИЗБРАЛА ЮЛКА, ако се разглежда само в една посока ще е като преливане от пусто в празно ...

Благодаря,гете,нали затова е Отворена социална мрежа..
до после..
цитирай
10. fun1001 - скоро, са разсекретили и Пакта Рибентроп Молотов, след 50г!!...
08.02 18:54
apostapostoloff написа:
Аушвиц, който бяха заграбили. От него става ясно, че в лагера са умрели 58 000 души!


опасен тоз путкин))

Резолюция на Европейския парламент отпреди два месеца оцени пакта за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз (т.нар. пакт "Рибентроп - Молотов") като главната причина, довела до Втората световна война.
Последва определението "безпардонна лъжа" от страна на по принцип сдържания руски президент Владимир Путин.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: fun1001
Категория: Тя и той
Прочетен: 37379
Постинги: 160
Коментари: 1278
Гласове: 193
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829