Лев Н. Толстой — „Държава и църква“ (За църковната лъжа)

Вярата е смисълът, който се дава на живота, това, което дава сила и насока на живота. Всеки човек, който живее, намира тоя смисъл, и живее, като основава живота си на него. Ако не го намери — той умира. В търсенето на този смисъл, човек използва всичко, което е създало цялото човечество. Всичко, извършено от човечеството, се нарича откровение. Откровението е онова, което помага на човека да разбере смисъла на живота. Ето, това е отношението на човека към вярата.1

И какво чудно нещо! Има хора, които излизат из кожата си, за да накарат другите да се ползват непременно от тази, а не от друга форма на откровението; те не могат да се успокоят, докато другите не приемат техните, именно техните форми на откровението; проклинат, наказват, убиват всички, които могат, от несъгласните. Другите правят същото — проклинат, наказват, убиват всички, които могат, от несъгласните. Трети — също.
И така, всички един други се проклинат, наказват, убиват, искайки всички да вярват като тях. И излиза, че техните вери са стотици, и всички проклинат, наказват и убиват един другиго.

Аз отначало бях поразен от това:
как такава очевидна безсмислица, такова очевидно противоречие не унищожава
самата вяра?
 

И наистина, от обща гледна точка това е непонятно и доказва явно, че всяка вяра е измама, и че всяка религия е суеверие, което всъщност доказва и царуващата сега философия. Гледайки от тази обща гледна точка, аз неминуемо дойдох до признанието, че всички вери са човешки заблуди. Но не можах да не се спра на съображението, че самата глупост на измамата, нейната очевидност и заедно с това, факта, че все пак човечеството й се поддава — самото това показва, че в основата на тази измама лежи нещо лъжливо. Иначе всичко е тъй глупаво, че човек не може да се лъже. Даже общото за цялото човечество поддаване на измамата ме накара да призная важността на това явление, което е причина за измамата; и вследствие на това убеждение, аз започнах да изучавам християнското учение, което служи за основа на измамата на цялото християнско човечество.

Така излиза от обща гледна точка; но от лично гледище, от това, дето всеки човек, и аз, за да живее, трябва да има вяра в смисъла на живота — това явление на насилие в делото на вярата е още по-поразително със своята безсмислица.

И наистина, как, защо, кому може бъде нужно, щото друг някой не само да вярва, но и да изповядва своята вяра така, както и аз? Един човек живее, значи той знае смисъла на живота. Той е установил своето отношение към Бога, той знае истината на истините. Тяхното изразяване може да бъде различно, но същината им трябва да бъде една и съща — ние и двамата сме хора.
 

Как са могли вярващите хора да попаднат в тази измама?

От всички безбожни понятия и думи, няма по-безбожна от понятието за църквата. Няма понятие, което да е породило повече зло, няма понятие по-враждебно на учението на Христа, от понятието за църквата.
Всъщност думата екклезия значи събрание и нищо повече, и така е употребена в евангелията. В езиците на всички нови народи думата екклезия означава място за молитва.

По-друго от тези значения, въпреки 1500-годишното съществуване на църковната измама, тази дума не е придобила в никой език. Според определенията, които дават на тази дума жреците, на които е нужна църковната измама, излиза, че тази дума е само едно предисловие, което казва: всичко, което аз ще говоря сега, всичко е истина, и ако не повярваш, ще те изгоря, ще те прокълна и по какъвто и да било начин ще ти навредя. 

Това понятие е софизъм, нужен за известни диалектически цели, и си остава достояние за онези, за които е нужен. В народа, пък и не само в народа, но и в обществото, и в средата на образованите хора, въпреки това, че го учат в катехизиса, това понятие съвсем не съществува. Това определение — колкото и добросъвестно да го разучаваме, а трябва да направим това, защото толкова хора тъй сериозно го считат за нещо важно — това определение е лъжливо.

Когато казват, че църквата е събрание на истински верующите, те всъщност нищо не казват (без да говорим и за фантастически мъртвите), защото ако аз кажа, че храмът е събрание на всички истински музиканти, то и аз нищо не съм казал, ако не съм казал какво наричам истински музикант. А според богословието се оказва, че истинно вярващите са онези, които следват учението на църквата, т.е. намират се в църквата.
 

Как, защо, какво може да ме накара да изисквам от когото и да било, щото той да изразява своята истина непременно тъй, както аз?

Аз не мога да заставя човека да измени своята вяра нито с насилие, нито с хитрост, нито с лъжа (с лъжливи чудеса).

Вярата е неговият живот — как мога аз да му я отнема и да му дам друга? Това е все едно да му измъкна сърцето и да му поставя друго. Аз мога да направя това, само когато вярата, и моята, и неговата — е само думи, а не онова, с което той живее — израстък, а не сърце. Това не може да се направи още затова, защото не може да се излъже или да се застави да вярва някой в това, в което той не вярва, и това е невъзможно, защото онзи, който вярва — т.е. установил е своите отношения към Бога и затова знае, че вярата е отношение на човека към Бога, — не може да желае да установи отношенията на друг човек към Бога чрез насилие и измама. Това е невъзможно, но това се прави, правило се е навред и всякога; т.е. не е могло да се прави това, защото това е невъзможно, но правило се е и се прави нещо такова, което много прилича на това; правило се е, и се прави туй, че хората натрапват на другите едно подобие на вяра, и другите приемат това подобие на вяра — а това подобие на вяра е лъжата на вярата.

Вярата не може да се направи и не може да бъде възприемана заради нещо-си: насилие, измама или удобство; затова туй не е вяра, а лъжа на вярата. И тази лъжа на вярата е едно старо условие за живота на хората.
 

Не ще говорим за това, което знаем за християнството. Обръщайки се към началото на християнското учение в Евангелията, ние намираме едно учение, което прямо изключва външното богопочитание, осъжда го, и особено ясно, положително отрича всяко учителство. Но от времето на Христа, колкото повече се приближаваме към нашето време, ние намираме отклонение на учението от тези основи, положени от Христа.
Това отклонение започва от времето на апостолите и особено от склонния към поучения Павел; и колкото по-далече се разпространява християнството, толкова повече то се отклонява и си усвоява методите на същото онова външно богопочитание и учителство, отричането на което така ясно е изразено от Христа. Но в първите времена на християнството понятието църква5 се е употребявало само като събрание на всички онези, които споделят вярването, което и аз считам истинско. Понятието е вярно, ако не включва в себе си израз на вярване в думи, а целия живот, понеже вярването не може да бъде изразено с думи.

Употребявало се още понятието за истинска църква като довод срещу разногласията. Но до царя Константин и Никейския събор църквата е още само понятие. А от времето на царя Константин и Никейския събор църквата става дело — и то дело на измамата. Тази измама започва от митрополитите с мощите, поповете с евхаристията, синодите и т.н., които тъй много ни поразяват и ужасяват, и не намират достатъчно обяснение, поради безобразието си, в едната само изгода на тези лица. Тази измама е стара и се е появила не само заради изгодата на отделни лица; няма такъв човек — изверг, който да се реши да направи това, ако той беше прав и ако нямаше други причини. Причините, които са довели до това, са били лоши. „По техните плодове ще ги познаете.“ Началото било зло — ненавист, човешка гордост, вражда срещу Арий и други, и второ, още по-голямо зло, било съединението на християните с властта. Властта — цар Константин, който според езическите понятия стои на висотата на човешкото величие (той е причислен към боговете), приема християнството, дава пример на цял народ, покръства народа и подава ръка за помощ срещу еретиците и установява посредством вселенския събор единната, права, християнска вяра.
 

Християнската католическа вяра е установена завинаги. Много естествено било да се поддадат на тази измама — и досега още толкова хора вярват в спасителността на това събитие. А това било събитие, при което мнозинството от християните се отрекло от своята вяра. Това бил кръстопът, дето огромното мнозинство от християните тръгнало именно по езическия път и [го] върви досега. Карл Велики и Владимир продължават същото.

И лъжата на църквата продължава досега, лъжа, която се състои в това, че приемането на християнството от властта е нужно за онези, които разбират буквата, а не духа на християнството, защото да се приеме християнството, без да се отрече властта, е насмешка над християнството и извращение на християнството.

Освещаването на държавната власт от християнството е кощунство, погибел за християнството.

След като хората са преживели 1500 години под този кощунствен съюз на мнимото християнство с държавата, трябва да се направи голямо усилие, за да се забравят всички сложни софизми, с които 1500 години вред в угода на властта, изопачавайки цялото учение на Христа, с цел да го примирят с държавата, са се опитвали да обяснят светостта, законността на държавата и възможността й да бъде християнска.

А всъщност думите „християнска държава“ са също като думите: „топъл, горещ лед“. Или няма държава, или няма християнство.6

За да разберем ясно това, трябва да забравим всички онези фантазии, в които старателно се възпитаваме, и да попитаме направо за значението на тези исторически и юридически науки, на които ни учат. Тези науки нямат никакви основания, всички тези науки не са нищо друго, освен апология на насилието.

Като изоставим историята на персите, мидяните и др., нека вземем историята на тази държава, която първа влязла в съюз с християнството.

Какво учи християнството, схванато като учение на коя да е църква или на всички църкви?

Както искате го схващайте, смесвайки или подразделяйки ги, но цялото християнско учение веднага се разпада на два рязко различни дела: учение за догмите, започвайки с божествения син, св. Дух, отношенията на тези лица, до причастието с вино или без вино, пресен или кисел хляб — и на нравствено учение: смирение, бедност, чистота телесна и духовна, неосъждане и миролюбие. Колкото и да се мъчат учителите на църквата да смесят тези две страни на учението, те никога не са се смесвали и както маслото от водата, са били винаги отделени.11

Разликата между тези две страни на учението е ясна за всекиго12 и всеки може да разгледа плодовете на едната или другата страна на учението в живота на народите, и по тези плодове може да се заключи коя страна е по-важна13 и ако може да се каже „по-истинна“, то коя е по-истинна. Погледнеш на историята на християнството от тази страна, и ужас те обхваща. Без изключение, от самото начало до самия край, до днес, където и да погледнеш, който и догмат да вземеш, макар и от самото начало — догмата за божествеността на Христа, чак до сгъването на пръстите, до причастието с вино или без вино — плодовете на всички тези умствени трудове са употребени за разясняването на догмите: злоба, ненавист, смъртни наказания, изгнания, побоища над жени и деца, клади, изтезания при разпит. А погледнеш на нравствената страна на учението, като започнеш от отдалечаването в пустинята за общение с Бога, до обичая да се раздава хляб в затвора, и плодовете от това: всички наши понятия за доброто, всичко радостно, утешително, което ни служи за светилник в историята…
 

Онези хора, пред очите на които още не са се изразили ясно плодовете на едното и другото, са могли да се заблуждават и не са могли да се не заблуждават. Могли са да се заблуждават и онези, които са били искрено въвлечени в тези спорове за догмите, без да забележат, че те с тези догми служат на дявола, а не на Бога, без да забележат, че Христос явно е казал, че е дошъл да разруши всички догми; могли са да се заблуждават и тези, които като са наследили преданието за важността на тези догми, са получили такова превратно умствено възпитание, че не могат да видят своята грешка; могли са и тези тъмни, непросветени хора, за които тези догми не представляват нищо освен думи или фантастични представи. Но за нас, на които е открит първият смисъл на Евангелието, което отрича всички догми, за нас, които имаме пред очите си плодовете на тези догми в историята, ние не можем вече да се лъжем. За нас историята е една проверка за истинността на учението, проверка дори механическа.

Догмата за непорочното зачатие на Богородицата — нужна ли е или не? Какво е произлязло от нея? — Злоба, ругателство, подигравки. И имало ли е полза? — Никаква. Учението, че не трябва да се наказва блудницата — нужно ли е или не? Какво е произлязло от него? — Хиляди и хиляди пъти хората са били смекчавани от това напомняне.

Друго: в догмите, които и да било, съгласни ли са всички? —
Не. А в това, че трябва да се дава на просещия? — 

 

 

 

И ето, първото — догмите, в които никой¹⁵ не е съгласен, които никому не са нужни, които погубват хората, тях йерархията е считала и счита за вяра; а второто, в което всички са съгласни, което е нужно на всички и което спасява хората, това йерархията, макар да не е посмяла да отрече, но не е могла да го изложи като учение, понеже това учение е отричало самата нея.

 

 

Объркана душа ... и той не е от моите теми.

Разликата, която..търси/ и намира, и намира/..Толстой, е много фина,но реална..
колко абзаца прочете?
виж пак Епилога .....

... обиден въпрос

тук,всички са /априори/ докачливи..
знам, не ти допада Темата, но Тя е Вечна/ основополагаща
/поне в моят мироглед..

а за комунизма, пишем всеки ден...гади ми се вече, изв,приятел..
все пак имаме допирни точки...и комунизъма, е опасна религия ..

Всичко, извършено от човечеството, се нарича откровение. Откровението е онова, което помага на човека да разбере смисъла на живота. Ето, това е отношението на човека към вярата.

И лъжата на църквата продължава досега, лъжа, която се състои в това, че приемането на християнството от властта е нужно за онези, които разбират буквата, а не духа на християнството, защото да се приеме християнството, без да се отрече властта, е насмешка над християнството и извращение на християнството.

Освещаването на държавната власт от християнството е кощунство, погибел за християнството.

Лев Толстой

Неслучайно наричат Ватикана най-мощната корпорация в света. Светият престол притежава акции в най-големите транснационални корпорации - Гълф Ойл, Шел, Дженерал мотърс, Дженерал Илектрик. Католическата църква е най-голямата корпорация в САЩ, със състояние и годишни доходи, надхвърлящи тези на Стандарт Ойл и Ю Ес Стийл, взети заедно, твърдят експерти.

Ватиканът се смята и за най-сериозния борсов играч в света. Голяма част от златото на Католическата църква, оценявано на десетки милиарди долари, се съхранява в банката на Федералния резерв на САЩ. Останалата част - в британски и швейцарски банки. Това прави Католическата църква най-голямата финансова сила на планетата, а папата - едноличен управител на това огромно богатство,
според сп. Юнайтед Нейшънс Уорлд.

а защо казват, че 666, е "ИМЕТО на Църквата Блудница, и ЛъжеХриста..М?
проверете , и мислете самостоятелно, с главата си, а не със сърцето )))))

аз, па мисля, че ти си тежко зомбирана/ нищо, че съм циркаджийка..
валеската в хистеричен пристъп, ме нарича..циркаджийка..
/ее,кой бръмнал,кой, нормален..личи си..
аз онемяххххх !!!!!!!


( Почитам всички светци - и нашите, и чуждите!)!!

Постинг: "FOREVER LOVE" | музика Сергей Грищук
Автор на постинга: valeska

++++++

След като папата дойде в България преди 6 месеца, спря да вали!

След папата, в България пристигна и останалия италиански боклук!

След папата Светия Дух напусна България, понеже папизмът е ереста–Филиокве, хулеща Светия Дух!


Всичко това се случи най-напред в Перник, понеже там не спряха да правят кукерски езически фестивали и с това оскверниха мощите на най-важния за България светец , игумена на българската земя- св. Иоан Рилски Чудотворец!

Марица потече отровна, понеже в този край приеха папата като Месия (или поне като негов наместник на земята )



И най-накрая спря да вали защото вярваме на хора и политици а не в Господ, въпреки че е казано :

"Не надейтеся на князи, на сыны человеческия, в нихже несть спасения" (Псалом 145:3)






*
http://danailvdimitrov.blog/zabavlenie/2019/05/06/papata-si-trygna-zlovonieto-ostana.1655994

И какво от туй, че го казва Толстой ... нищо, абсолютише нищо, религиозен анархизъм обоснован върху най-елемнтарното тълкование на Библията като цяло ... от неговите идеи до наложения с принуда комунистически атеизъм разликата е колкото ... лучена ципа.

Въпросът е сложен и аз не виждам възможност за диалог и културен спор по простата причина, че не съм срещал атеисти които да са по-различни в начина на тълкуване догмите на религиите ... забележи, религиите ... не само християнството.

АБЕ, ОТ ТОЗИ ТОЛСТОИСТКИ ПЛОД НИТО СОК, НИТО ВИНО ... ЗА ПРАЗНИКА ... МЪшКИЯ ...хахахаха