Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2020 15:16 - Покупателна способност и цени в Царство България към 1937г.
Автор: modernotorobstvo Категория: Политика   
Прочетен: 1622 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
"Баща ми беше починал през 1931година и със сестра ми останахме сираци - тя на осем, а аз на десет години. Живеехме тримата с майка ми съвсем скромно, със строго определени доходи.
Понеже става въпрос за издръжката на едно семейство, ще направя едно малко отклонение и ще запозная нашия млад съвременник с доходите и цените на стоките към 1937г. По този начин той ще се увери от израза на цифрите, колко "тежко" е живял българският народ в Царство България по онова време.
Средната дневна надница на работниците упражняващи тежък физически труд като: орач, зидар и пр. беше около 100 лева. За по-лека физическа работа от 50 до70 лева. Това се отнасяше и до надниците на жените, които бяха по-ниски от мъжките надници.
Най-ниската месечна заплата за дребен служител беше от 1200 до 1500 лева. Месечната заплата на средния чиновник беше приблизително 3000 лева.
Сега ще изброя цените на някои най-необходими стоки, както днес ги наричаме хранителни стоки от първа необходимост.
Такива бяха:
1. Хляб бял и среден за 1кг. от 5 до 6 лева.
2. Брашно средно, бяло и финно за 1кг. от 3 до 5 лева.
3. Месо - агнешко, овнешко, свинско, телешко, говеждо (през тоталитарния режим стана една метаморфоза у нас и всички говеда се превърнаха на телета) за 1кг. от 12 до 18 лева.
4. Сирене за 1 кг. от 14 до 16 лева.
5. Масло прясно - овче, краве, биволско за 1 кг. от 25 до 35 лева.
6. Мляко прясно - краве, козе, овче, биволско за 1 л. от 3 до 5 лева.
7. Шарлан и олио. Шарланът се добиваше без химикали и биваше няколко вида: орехов, сусамов, слънчогледов и др. за 1 литър от 12 до 18 лева.
8. Вино - за 1 литър от 6 до 10 лева.
9. Ракия - гроздова, сливова, мастика за 1 литър от 20 до 30 лева.
10. Цигари - кутия от I, II, и III качество, съответно осем, шест и пет лева.
Трябва да се отбележи, че благодарение на силно развитото частно скотовъдство, с една надница българският гражданин можеше да си купи от 6 до 8 килограма месо. Ако някой закупеше по случай даден празник напр. Гергьовден едно живо агне, след като продадеше кожата му на кожухарите, месото му оставаше почти без пари. Днес (тоест през януари 1994г - б. моя - И.К.) това звучи като фантастична приказка за нашия съвременник, но това беше българската действителност.
Промишлените стоки бяха сравнително по-скъпи от хранителните продукти, но в сравнение с днес, имаха голяма трайност и високо качество.
Например 1 метър басма, боядисана с трайни анилинови бои струваше от 25 до 50 лева.
1 метър фин вълнен английски плат, често с две лица, имаше цена от 220 до 300 лева.
1 чифт дамски обувки с хубава лицева кожа от шевро, бокс, лак, подюсие, с подметки от естествен гьон струваха от 140 до 160 лева.
1 чифт мъжки обувки от същите материали струваха около 200 лева. Изработката беше ръчна, подметките красиво ушити за горницата, лакът еластичен, обувките скърцаха, гъвкави, леки. Самата горница можеше да износи 2-3 чифта нови подметки.
Билетите за кино, концерт, театър струваха от 3 до 8 лева.
Нашето семейство имаше месечен доход около 2700 лева (забележете - бащата е бил починал и е работела само майката!) и живеехме добре, но разумно. Така живееха стотици хиляди средни български семейства."
Желязко Стойчев, "Аз бях осъден на смърт от "Народния съд, по воля Божия останах жив (Из спомените на един български офицер)", Стара Загора, 1994, с. 10-11.
Понеже много се говори как се е живеело по "байтошововреме", решихме да си изясним как се е живеело по царборисововреме.
Всичко започна с едно ровене из стари снимки и семейни документи и намирането на едно старо портмоне в което се търкаляха десетина сребърни двадесетолевки на Борис III. И веднага възникна въпроса - какво е можело да се купи с 20 лева и каква е била заплатата щом като това са били "дребни пари". И такаааа...... Бързо търсене в гугъл показа две реклами на ресторанти с цени.
В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Брей - значи излиза че с 20 лева, човек е можела да хапне и да пийне добре....

Обаче - какви са били тогава заплатите:
Справка в архивите на държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.
В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:
Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв на месец ./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв. на месец/
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Правят впечатление две неща- ставката е НА ЧАС (като в западните държави) и диференциацията между квалифициран и не квалифициран труд е в пъти не в проценти.... Тоест професионалното изграждане е носело и сериозен финансов бонус.

Как е седяло положението в армията?
Съдейки по спомените на подпоручици и поручици - нещата никак не са били зле - заплатата на младшите офицери е била около 4500 лева (от която обаче част от парите са били внасяни в общата офицерска каса) но парите са стигали за гуляй по софийските шантани, че са и оставали ако човек не е "склонен към комар и прекалено пиене". Отделно са били получавани "квартирни" и други допълнителни "бонуси" - като не пропускаме и 5 те униформи- бойна летна , бойна зимна , инженерна (ежедневна) , парадна и бална.

И да заключим:
Поцарборисововреме беше най- добре. :)
image 



Гласувай:
3


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Сега е още
16.09.2020 19:13
по- добре. За знаещите и можещите хора, разбира се.
цитирай
2. krumbelosvet - Предвоенните години
16.09.2020 19:29
По спомени на съвременници, ДА, в няколко предвоенни године е бил добре всеки, КОЙТО ИМА РАБОТА (в града) или ЗЕМЯ на село. Но има, ИМА безработица в града и МАЛОИМОТНИ селяни.
Баба и дядо са били "средни селяни" с 50-ина декара земя. Не са оставали без храна, но в "лоша година" са оставали БЕЗ ПАРИ за С О Л и Г А З за осветление. А е имало селяни с по 10-ина декара земя и те са свършвали брашното по Великден. Как са се изхранвали после, те са си знаели. До 9-ти ПРОМИШЛЕНОСТТА е незначителна в сравнение със след 9-ти. ТОВА АВТОРЪТ НЕ ЗНАЕ ЛИ?!?!?!?!?!?!!! В града е нямало хляб за малоимотните и безимотни селяни. А селяните са 80% от населението, а тия които редовно имат излишъци за продан, са по няколко души на село.
цитирай
3. barin - Здравейте. По спомени от моите баби ...
28.09.2020 06:56
Здравейте. По спомени от моите баби и дядовци от тяхните разкази съдя, че преди 1939 г. сме били много добре. Времената са различни и трудно се прави сравнение, но в новата ни история времето от 1933 до 1939 г. се счита за най-добро. След 1945 г. сме дръпнали назад, в края на миналия век още повече.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: modernotorobstvo
Категория: Политика
Прочетен: 901400
Постинги: 953
Коментари: 345
Гласове: 711
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031