Прочетен: 2862 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.07.2020 19:41
Езикът на древните българи е един от най-дискусионните въпроси в българската история и има пряка връзка с въпроса за произхода на българите. Когато аз бях ученик, ни набиваха в главите, че “прабългарите” се претопили в славянското море, че езикът им изчезнал, като се запазили само десетина думи и от тях останало само името България. Да, да, ама не, както често казваше Петко Бочаров. Тъй като официално “прабългарите” бяха тюрки, то езикът им, естествено беше тюркски. Като доказателство се привеждаше факта, че в днешен Татарстан, там, където е била Волжка България, се говори татарски, един тюркски език. Само че такава народност татари не е имало никога. Така са били наричани конните отряди на монголите. А езикът, който днес се говори там, е кипчакски. Това е езика на дългогодишните български съюзници куманите, още известни като половци. През последните тридесетина години редица български учени обориха изцяло мита за тюркския произход на българите и техния език. Между тях най-активен е Петър Добрев. Той лансира идеята за индоевропейския и по-специално източноиранския произход на древните българи и съответно на древнобългарския език. Той има сериозен принос в областта на лексиката на съвременния български език, като посочи доста голям брой думи с произход от древнобългарския език. Такива са например почти всички думи за роднини, каквито липсват в славянските езици дори като понятия: баща, тате, майка, бате, кака, леля, чичо, вуйчо, свако, баджанак, балдъза, зълва. Те са характерни именно за богатата българска роднинска система. Древнобългарски са красиви думи като кокиче и минзухар. За големия брой на двойки думи с еднакво значение, едната от които със славянски, а другата с древнобългарски произход, писах в предходната статия. Очевидно е, че древнобългарският език не само, че не е изчезнал, но и че значителна част от него се е съхранила в днешния български език. Това е обогатило много нашия език и е причината да имаме един от най-богатите езици в Европа с огромен речников фонд, както и голям брой диалекти, включително три писмено – регионални норми в България, Македония и Банат. Като фонетична особеност на древнобългарския език бих искал да посоча наличието на звука Ъ, на който посветих отделна статия. Освен това древнобългарският език е имал своя писменост, която в моя статия аз наричам Paleobulgarica. Не приемам да я наричат руническа, защото няма нито общо с руните. За съжаление до днес не е разчетена. Най-много надписи на нея има в Мурфатлар, Румъния, за които съм писал. Тя стои също на Розетата от Плиска, която смятам за най-значимия древнобългарски артефакт, за който също съм писал. Що се отнася до произхода на езика, аз споделям мнението, че той е бил родствен с езиците на скити, сармати, алани. Според филмчето, което съм качил тук, древнобългарският език е имал доста общи корени с иранските езици като авестийски и староперсийски. Според една теория българите са потомци на царствените скити и сармати. Според друга днешните славяни са произлезли от скитското племе сколоти. Според трета новият етнос на венети, анти и склавини се получил от смесването на племена на балти и сармати. И трите теории предполагат известна близост, включително езикова, на древните българи с тези племена. Стара Велика България е била обитавана от анти, а вероятно и от склавини. Със сигурност те са успявали да се разбират. Това е косвено доказателство, че не е било трудно двата езика да се смесят, за да се получи хомогенна сплав на съвременния български език. Според някои учени около 40% от лексиката на българския език съставляват думи с древнобългарски произход. Не е особено трудно те да се открият. Това са думи, които нямат аналог в славянските езици и не са заемки от други езици или чуждици. Остава да се намери някой, който да реконструира древния език на българите, за да можем да разчетем надписите на нашата древна писменост и да попълним белите петна в по-старата ни история.
Остро перо : Дълбоко вкоренената несправ...
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Като начало ще съобщя нещо, което вече написах в един коментар в друг блог.
С етническия термин "скити" римляните и гърците обозначават тюркоезичните племена.
Сармати и скити са едно и също нещо. Единият термин не е заменил другия.
Останалото - като му дойде времето. Няма да са 800 дни :). Приятна вечер!
1. Няма политическа воля това да бъде направено,понеже истината за България е с големи идеологически последици за по-голямата чат от евразийския свят.
2. "Руните" не са били азбука,а сричково-йероглифно писмо.
3. Езикът в тях не е бил тюркски или ирански,а Български.